Котките имат едни от най-уникалните очи в царството на животните. Вместо кръгли зеници, подобно на хората, черните частички в центъра на окото са вертикални и могат да се адаптират на мига – например да се отворят и затворят, подобно на блендата на фотоапарата. Защо котешките очи са толкова специални? Всичко се свежда до това как точно тези животни използват зрението си, сочи ново изследване, цитирано от Science Alert и obekti.bg.

Изследвайки 214 различни вида сухоземни, изследователи от университета на Бъркли откриват, че начинът, по който животните прекарват деня си, определя формата на зеницата им. Екипът е публикувал проучването на 7 август 2015 г. в журнала Science Advances.

Формата и размерът на зениците определя колко светлина достига до очите. Впоследствие тази светлина се „превежда“ от мозъка в картина на света около нас. Когато е тъмно, нашите зеници се разширяват, за да позволят навлизането на повече светлина и по този начин да подобрят картината. Но когато е светло, зениците се смаляват, за да ни предпазят от прекалена стимулация. Котешките очи правят абсолютно същото нещо, но с много по-голям финес от нас, хората.

"Когато се разширяват, техните зеници се променят, увеличавайки площта си 300 пъти. Нашите, от друга страна, могат да разширят площта си само 15 пъти”, коментира Мартин Банкс, участник в проучването.

Котките са нощни животни. Това им дава огромно предимство по време на лов. Могат да разтворят зениците си наистина широко, като по този начин да позволят и на най-дребното количество светлина да проникне в очите им. Това прави нощното им зрение наистина добро. Същевременно – котките могат да свият зениците си и да ги направят изключително дребни през деня.

Хората, от своя страна, функционират предимно през деня. Затова на нашите зеници не се налага да се адаптират към толкова много различни условия.

При някои животни – например конете, елените и овцете – зениците представляват тънки резки са със странна хоризонтална форма. С помощта на компютърни модели Банкс установява, че тези животни имат почти пълен панорамен обзор на местността пред тях, дори когато са свели глава, за да пасат трева.

Една от основните функции на подобно зрение е забелязването на приближаващи хищници, както и потенциалните пътища за бягство.

Екипът забелязва също така, че хоризонталните зеници намалява количеството светлина, влизаща в очите, от Слънцето над животните. По този начин тревопасните виждат земята по-добре. След като прекарва часове наред в зоологическата градина в Оуклънд, Банкс открива, че очните ябълки на много тревопасни, включително кози, елени и коне, се завъртат, когато главите им се наведат към земята. По този начин зениците им остават паралелни спрямо земята, подобно на gif анимацията по-долу:

Вертикалните зеници при котките, змиите и крокодилите пък помага на хищниците да се фокусират върху плячката и да преценяват по-лесно разстоянието до нея. Не всички хищници обаче имат вертикални зеници.

По-големите котки, като лъвовете и тигрите, имат кръгли зеници подобно на нас, хората. Според учените тази разлика във формата вероятно се дължи на по-големия размер на животното. Тъй като по-големите хищници са по-отдалечени от земята, за разлика от по-малките си събратя, като домашната котка, очите им не трябва да се напрягат толкова много, за да фокусират целта.

Очевидно е, че темата е изключително комплексна. Все още остават много въпроси. Това кара някои изследователи да се съмняват в заключенията на новото проучване. И все пак – то е поредното доказателство за това колко разнообразни могат да бъдат различните очи.