Водата от астероиди може да се превръща в ракетно гориво, а металите – в строителен материал за бъдещите марсиански градове, пише kaldata.com.
Идеята за колония на Марс отдавна не звучи като научна фантастика.
Но има един огромен проблем:как ще оцелее тя?
Защото всеки килограм товар, изпратен от Земята до Марс, струва милиони долари, а пътуването трае между 6 и 9 месеца.
А ако на Марс се повреди техника, свършат резервни части или се наложи строителство? Чакането на нова доставка може да продължи години.
Именно затова учени от Федералното политехническо училище в Лозана стигат до извода, че спасението може да се крие… в астероидите.
Космически „рудници“ между Марс и Юпитер
Според изследването астероидният пояс между Марс и Юпитер съдържа огромни количества ресурси, които биха могли да направят бъдещите колонии почти самодостатъчни.
Най-ценни са два типа астероиди:
Метални астероиди – богати на желязо, никел и кобалт
Въглеродни астероиди – съдържащи вода и органични съединения
Именно водата се оказва ключът към бъдещето.
Чрез електролиза тя може да бъде разделена на водород и кислород – основните компоненти за ракетно гориво.
Космически бензиностанции
Учените предлагат амбициозна схема:
Кораб-влекач излита към астероид, добива вода и метали, преработва ги директно в Космоса и след това продължава към Марс.
Така астероидите могат да се превърнат в своеобразни станции за презареждане, складове за суровини и междупланетни логистични центрове.
Марсианска независимост
Изследователите са тествали хиляди варианти чрез математически модели – различни траектории, маса на товарите и типове астероиди.
Заключението им е повече от любопитно: още със сегашните технологии има астероиди, които могат да бъдат достигнати при сравнително разумни енергийни разходи.
Това означава, че идеята за самоподдържаща се марсианска колония вече не изглежда невъзможна.
Големият обрат
Досега всички планове за Марс предполагаха почти постоянна зависимост от Земята.
Но ако астероидите започнат да осигуряват метал, вода, гориво и суровини. И тогава Червената планета може постепенно да спре да бъде просто „далечна база“ и да се превърне в истинска независима цивилизация.
Новата златна треска
Това обаче отваря и нов огромен въпрос: Кой ще контролира ресурсите в Космоса?
Защото астероидите вече не се разглеждат само като космически камъни, а като бъдещи трилиони долари суровини.
И ако някога човечеството наистина стъпи трайно на Марс, вероятно първата истинска икономика там няма да бъде земеделие или туризъм. А космически добив.
