Мистерията около младата жена, която получила ухото на Ван Гог в публичен дом, бе разкрита след близо 130 години, съобщава Artprice. Младата дама се оказа Габриел Берлатиер, дъщеря на фермер.
Въпреки, че досега не беше назовава по име, жената се споменава в книгата на Бернадет Мърфи „Van Gogh's Ear: The True Story", която бе публикувана от лондонската издателска къща Chatto & Windus, съобщи БГНЕС.
 
Мърфи пише, че е направила обещание към наследниците на Габриел: „Докато не ми бъде дадено разрешение от наследниците да разкрия фамилията й, ще уважавам тяхното желание и ще я запазя в тайна".
 
След проследяване на детайли, дадени в нейното щателно проучване, описано в книгата, и използвайки отворени архиви, се установява името на жена в архивите на института Пастьор в Париж, където Габриел е била лекувана от бяс. Идентифицирането й хвърля нова светлина върху чудатия инцидент, в който Ван Гог си отрязва почти цялото ухо.
 
В медицинските записки на института Пастьор се разкрива, че 18-годишната Габриел е живяла в село на 10 км източно от Арл в Прованс. На 8 януари 1888 г. тя била ухапана по лявата ръка от куче, собственост на пастира на фермата. Кучето било застреляно и е установено, че е имало бяс. Мърфи описва, че след това Габриел е страдала от болезнения процес на жигосване на раната с нажежено желязо, оставайки й обезобразяващ белег. Тя била отведена в Париж, където била лекувана с нова ваксина против бяс, което я спасява от смърт.
 
Първото име на момичето било разкрито през 1936 година като Габи, в статия, която цитира Алфонс Робърт, полицаят, който бил повикан в публичния дом, в който Ван Гог дал отрязаното ухото.
 
Инцидентът, който става причина за безкрайни спекулации, се случил около 23.30 вечерта на 23 декември 1888 година. Тогава, вестниците съобщили, че името на момичето е Рейчъл, вероятно нейният псевдоним.
 
Мърфи пише в книгата си, че Габриел била твърде малка, за да бъде регистрирана като проститутка и работила само като прислужница в публичния дом.
 
Има известни доказателства, които предполагат, че Габриел може по същото време да е работила и като чистачка в Café de la Gare, което било управлявано от приятелите на Ван Гог, Джоузеф и Мари Гиноа. Художникът имал стая и стоял там от май до септември 1888 година.
 
Досега се смяташе, че „получателят" на ухото е бил обикновен познат на художника, или проститутка от публичния дом. Фактът, че Габриел Берлатиер най-вероятно е познавала собствениците на Café de la Gare повдига интригуващата възможност, че тя може би е виждала Ван Гог редовно.
 
Жената по-късно се омъжва и живее добре до старини - пазейки тайната на травматичната среща с Ван Гог.