Проф. Лъчезар Филипов е астрофизик и работи към Института по космически изследвания към БАН като зам.-директор. Той е единственият жив син на експремиера Гриша Филипов. Останалите двама загиват загадъчно. Завършил е астрофизика в СССР. От 1982 г. работи в Института по космически изследвания. За приноса си към космическата наука през 1987 г. получава наградата „Циолковски“ на руската академия на науките заедно с Карл Сейгън.
"Говори се, че на Антарктида съществува извънземна база. Тя навремето е била изучавана от германците. Веднага след Втората световна война американците се опитват да видят какво има там, защото на това място непрекъснато са излитали и кацали обекти. Засега явно човешката цивилизация не се допуска до тях. Причината е, че за съжаление човечеството иска да вземе нещо от тях или да го придобие, но не да го използва в полза на населението ни”, твърди той.

„Технологиите, които са били придобити от американците от извънземни, всички са по отношение на въоръжението им. Това е и може би една от причините да се преустановят контактите, които са започнали през 57-а година, когато Айзенхауер се е срещал с извънземните. Човечеството явно превръща всички тези контакти в свой ущърб. Това около което колегите, които дойдоха на конференцията у нас, се обединиха е, че може би през следващите 3-4 до 5 години постепенно ще се отварят тези файлове, свързани с осъществени вече контакти с тях. По всяка вероятност в следващите десетина години официално човечеството ще разбере, че извънземните съществуват и са около нас”, предрече професорът, цитиран от столичен ежедневник.

„Ненапразно в момента, ако следите пресата, се казва, че може да има живот на Венера, Марс и други планети. Това се прави, за да свикнем, че не сме единствени в тази Вселена. Защото 2000 г. религията е убеждавала хората, че сме единствените разумни същества и сме единственото създание на Бог. Затова генетично сме увредени да мислим, че сме единствените в тази Вселена. А трябва да разберем, че в нея може да видим много по-развити форми от нас. Тези, които успяват да долетят дотук, са доста по-добре развити технологично и са по-умни. Ние може да стигнем до Луната, а те идват от други галактики и светове и с технологични средства, които на нас не са ни понятни. Ние сме много далече дори в научно ниво за разбирането какво става. Това, че не искаме да ги приемем, е и комплекс за малоценност. Ако разберем, че съществуват, трябва да признаем, че сме много глупави и в начален стадий на своето развитие”, твърди проф. Лъчезар Филипов.