На 13 април САЩ използваха за първи път една от най-мощните неядрени бомби в света - GBU-43/B. Тя бе пусната от самолет MS-130, за да унищожи тунелите и пещерите в източната част на Афганистан, използвани от терористичната групировка "Ислямска държава", пише nauka.offnews.bg.

Според някои оценки са убити повече от 90 души.

 
Австралийски експлозиви

Официалното име на бомбата е Massive Ordnance Air Blast или "тежък боеприпас с експлозивно действие". Съкращението MOAB често се чете като "Mother Of All Bombs" - "майката на всички бомби".

GBU-43/B не е ядрено оръжие, тежи около 10 тона, от които 8,4 са за сметка на взривното вещество H6.
H6 има австралийски произход. Този експлозив се състои от смес от RDX (циклотриметилентринитрамин), тринитротолуол (тротил) и алуминий на прах.

Главната особеност на този експлозив е устойчивостта му и безопасността при работа с него. Затова се използва и в торпеда и морски мини.

Видео от тест на GBU-43/B:




Загива всичко живо в радиус от 140 метра

Силата на взрива на GBU-43/B е 11 тона в тротилов еквивалент. В радиус от 140 метра от експлозията се унищожава не само пехотата на противника, но и танковете. Частичните разрушения достигат разстояние от 1.5 километра от епицентъра.
Експлозията на бомбата е мощно психологическо оръжие - оцелелите вражески войници получават сериозни наранявания и контузии, което за дълго ги изважда от строя.
 



GBU-43/B е създадена от конструктора Албърт Уимортс (Albert L. Weimorts) през 2002 г. През 2005 г. той почина, без да дочака бойното използване на изобретението си.
Само 15 такива бомби са произведени в оръжейния завод в Макалистър. САЩ искаха да използват една от тях в Ирак, като част от операция "Трайна свобода", но докато се достави, активните военни действия бяха прекратени. Една бомба струва 16 милиона щатски долара.





Физиката зад "Майката на всички бомби"

Бомбата въздейства с така наречения "въздушен взрив" - техника, изследвана по време на разработването на ядрени оръжия. Когато такива оръжия експлодират, те създават огромен балон от свръхналягане, който разширява бързо навън. Долната част на този балон ще се отрази от земята и ще отскочи нагоре.
Тогава благодарение на изключително бързо движещите се въздушни маси във вътрешността на балона, отразеният вълнов фронт ще достигне до края на външния фронт на разширяване на балона. Така се увеличава налягането още повече.
 

 

Този механизъм засилва разрушенията по начин, по който наземната детонация не може. Заради това експлозията на МОАВ в Афганистан е била толкова силна, че е имала радиус на въздействие от над 1,6 км от епицентъра.

Висока точност

Заради големия си размер (дължина 9.17 м и диаметър от 102.9 см) хвърлянето на ракетата става от товарния отсек на специалния самолет MC-130 Combat Talon, разработен за силите с особено предназначение от компанията Lockheed на базата на многоцелевия транспортен самолет С-130 Hercules. 
 


 

Бомбата е монтирана на специална платформа в самолета, която се изтегля през люка с помощта на парашут. След това, за да не загуби скорост, GBU-43/B се отделя от платформата и парашута и започва самостоятелно да пада към целта.

Бомбата е оборудвана със система за насочване KMU-593/B, която включва сателитна и инерциална навигация. Решетъчни стабилизатори позволяват на GBU-43 да планира и поразява цели с висока точност.

Не е най-голямата, нито най-мощната 

Въпреки че GBU-43/B носи гордото име Mother Of All Bombs, всъщност тя не е най-голямата, нито най-мощната бомба в света. Американците имат по-голяма -  противобункерната въздушна бомба GBU-57.

Тя тежи 13 600 кг, има доста по-малко експлозиви - 2700 кг, но може да пробие 60-метров слой бетон. GBU-57 е с лазерно насочване с помощта на GPS и се носи от стратегическия бомбардировач стелт B-2A Spirit.
Всъщност най-мощната неядрена бомба е тествана от руснаци - "бащата на всички бомби" - авиационната вакуумна бомба с повишена мощност (AVBPM). Тя е хвърлена от стратегическия бомбардировач Ту-160 на 11 септември 2007 година.



AVBPM тежи по-малко от GBU-43/B, но мощността на експлозива е по-висока - 44 тона тротилов еквивалент срещу 11 тона за MOAB. Температурата в центъра на експлозията на руската AVBPM е 2 пъти по-висока от тази на MOAB, радиусът на унищожение е над 2 пъти по-голям (300 метра в сравнение с 140). По мощност руската бомба е сравнима с тактическо ядрено оръжие.