Две частични слънчеви затъмнения и две пълни лунни ще се наблюдават на планетата през 2022 г. Новата година ще бъде почти равностойна по брой и тип на астрономическите явления в сравнение с 2021 г., каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Две от затъмненията ще се наблюдават от България, уточни той. Астрономите и любителите ще могат да проследят началните частични фази на пълното лунно затъмнение на 16 май и частичното слънчево затъмнение на 25 октомври.

Първото частично слънчево затъмнение се очаква на 30 април и ще се наблюдава от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия). От България явлението няма да бъде видимо.

Максималната фаза ще настъпи 4.7 дни преди лунния апогей (най-далечното разстояние на Луната от Земята). На 8 ноември е последното за годината пълно лунно затъмнение. То ще бъде видимо от Азия, Австралия, Тихия океан, Северна Америка, западните части на Южна Америка и Арктика, но от България няма да се наблюдава.

От Западна Европа и от Централна и Западна Африка пълно лунно затъмнение ще се наблюдава рано сутринта на 16 май (понеделник) преди залеза на Луната. От Северна Америка явлението ще бъде видимо в първите часове на нощта след изгрева на Луната.

Най-удобно затъмнението ще може да се проследи от Атлантика, Южна Америка, югоизточните части на Тихия океан и Антарктика. От България ще наблюдаваме само началото на явлението, каза Маркишки. Максималната фаза ще настъпи 1.5 дни преди лунния перигей (най-близкото разстояние на Луната от Земята).

„Началото на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1 в картата на преминаването) ще бъде в 04:32:06 ч. българско време. Началото на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1) ще бъде в 05:27:54 ч., а на пълната фаза (U2) – в 06:29:05 ч. Максимална фаза ще се наблюдава в 07:11:31 ч. Краят на пълната фаза (U3) ще бъде в 07:53:58 ч. Краят на затъмнението от сянката (U4) ще е в 08:55:10 ч., а на затъмнението от полусянката (P4) – в 09:50:53 ч.“, уточни Маркишки.

Продължителността на затъмнението от полусянката на Земята ще бъде 5 часа, 18 минути и 46 секунди, а на затъмнението от сянката – 3 часа, 27 минути и 16 секунди. Продължителността само на пълната фаза ще е 1 час, 24 минути и 53 секунди. Максималната фаза на затъмнението от сянката ще бъде 1.4137 (т.е. Луната ще навлезе с до 1.4 свой диаметър в земната сянка).

„В началото на затъмнението от земната полусянка в 04:32 ч. Луната ще бъде на височина 13 градуса над югозападния хоризонт за София и на 10 градуса за Варна. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна.

Яркостта на източния (левия) край на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка в 05:28 ч. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина едва 5 градуса над хоризонта, поради което е нужно да се избере място за наблюдение с нисък хоризонт в посока югозапад-запад. В момента на залеза на Луната в 06:05 ч. за София, близо половината от нейния диск ще бъде вече покрит от земната сянка.

Поради настъпващата дневна светлина обаче – Слънцето ще изгрее в 06:04 ч. за София, затъмнената част на лунния диск няма да се наблюдава добре до залеза на Луната“, каза физикът. За Източна България условията ще са по-неблагоприятни. За Варна Луната ще залезе в 05:44 ч. – само 16 минути след началото на затъмнението от земната сянка. Слънцето ще изгрее за Варна също в 05:44 ч. Пълната фаза на затъмнението няма да може да се наблюдава от България.

Третото за 2022 г. затъмнение ще се наблюдава от Европа, Североизточна Африка и Западна Азия на 25 октомври. От България явлението ще може да се проследи в ранния следобед на 25 октомври (вторник), добави Маркишки. Частичните фази на затъмнението ще започнат в 11:58:21 ч. българско време. Максималната фаза ще настъпи в 14:00:10 ч., а краят на явлението – в 16:02:16 ч.

„За София затъмнението ще започне в 12:27:16 ч. Най-голямо закриване на слънчевия диск – до 32.1% от площта му , ще се наблюдава в 13:36:39 ч.. Тогава Слънцето ще бъде на височина 35 градуса над южния хоризонт. Краят на явлението за София ще бъде в 14:45:59 ч. Продължителността на затъмнението за столицата ще бъде 2 часа, 18 минути и 43 секунди.

От Източна България затъмнението ще се наблюдава с малко по-голяма максимална фаза. За Варна тя ще бъде 0.503, с 39.4% закрита площ на слънчевия диск и ще настъпи в 13:42:41 ч. Началото и краят на затъмнението за Варна ще бъдат съответно в 12:29:43 ч. и в 14:54:45 ч. Продължителността на затъмнението там ще бъде 2 часа, 25 минути и 02 секунди“, уточни той.

Българският учен не пропуска да отправи предупреждение за защита на зрението и на фотографската техника от опасно силната слънчева светлина при наблюдение на слънчево затъмнение. „Поставяйте подходящи слънчев филтри пред очите си и пред обективите на използваните от вас оптични прибори“, съветва Пенчо Маркишки.

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 16 май. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите от U1 до U4 са на контактите на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще е случи след преминаването на Луната през низходящия възел на нейната орбита.