Близо 5000 лв. заплата вземат младите компютърни специалисти, завършили Софийския университет, пише "Телеграф". 

Това стана ясно от новата рейтингова система на университетите в България. Според нея студентите, завършили "Информатика и компютърни науки" в СУ, продължават да се реализират на пазара на труда с най-високи заплати. Облагаемият им доход възлиза на 4930 лв., което е с 403 лв. повече спрямо миналата година. 

Диплома по същата специалност , но от Нов български университет, носи 3977 лв. среден облагаем доход. На трета позиция е "Администрация и управление" в Американския университет в България - Благоевград, с 3880 лв. 

Фирмите предлагат високи възнаграждения и на завършилите специалностите "Металургия", "Обществено здраве", "Медицина", "Електроника, електротехника и автоматика". С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през тази академична година. Общият им брой е достигнал 202 605. 

Най-голямото висше училище остава Софийският университет "Св. Климент Охридски". В него участ 22 250 бъдещи висшисти.  На второ и трето място са Пловдивският университет 'Паисий Хилендарски" и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 

Най-масово професионално направление все още е "Икономика". Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намалява значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на места на пазара на труда.

На второ място по брой обучаващи се е "Педагогика" с 16 719 бъдеще абсолвенти, а на трето е "Медицина" с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада "Администрация и управление", което се изучава от 13 137 студенти. 

От МОН отчитат, че през годините се очерта тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтионговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите "Туризъм" - 5,9%. Всеки пети от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. 

През първите пет години  след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции. изискващи висше образование.