Бургазлийка, учила до втори клас, отиде в Германия, за да си завърши образованието. „Ученолюбивата“ 40-годишната Надежда сподели пред камерата на Нова телевизия, че и две от децата й също не са си завършили образованието. Затова се надява и синът й да учи в страната на Гьоте и Шилер.

Всъщност оказва се, че желанието й да продължи образованието е мотивирано финансово. 

Пари за образование могат да получават и хората, които са регистрирани в бюрата по труда, за да учат немски. 

„Работа не търся, защото не знам езика. И да намеря, не мога да говоря“, споделя бургазлийката Надежда. 

Тук е по-хубаво, защото плащат, добавя тя.

Броят на българските деца, които пък са регистрирани да получават детски в Германия, нараства през последните години. Разликата между помощите там и тук е огромна, а възможността да се заобикалят правилата се превръща в бизнес. По 150 евро се взимат на черно за попълване на документи за детски. Услуга, която е безплатна и достъпна на български в центровете по миграция.

Децата - българският бизнес модел в Германия. Размерът на детските надбавки в Германия е около 200 евро на дете, а в България - 40 лева. Това е основната информация, когато се заговори за Германия в Столипиново. Това, което са научили препатилите, е, че за да ги получават, трябва адрес.

Според законодателството в Германия за всяко дете се получават детски добавки, но то трябва да е регистрирано на конкретен адрес и да учи и живее там.

„След като детето се регистрира и е вписано в регистрационната система в Дортмунд, информацията се изпраща към училищния инспекторат. Детето получава поща, че трябва да се запише на училище и до една седмица трябва да започне да учи”, обясни Елена Генова от Бюрото за помощ на европейски мигранти Willcommen Europa в Дортмунд.

Надбавки се отпускат и за деца, които живеят извън територията на Германия, но задължително единият родител трябва да работи на трудов договор в страната.  Злоупотребите обаче са факт. Над 81 000 български деца са получавали детски надбавки през 2018-а, от тях над 6 хиляди живеят извън Германия. Никой не може да каже дали зад тази цифра стоят реални хора.

„За съжаление не мога да ви кажа дали зад числата стоят реални хора. Това не го показва статистиката. Когато се кандидатства за детски помощи, не е задължително децата да присъстват. Достатъчно е да се даде самият документ. Не можем да изключим злоупотреба”, обясни Верена Вестер – адвокат и кандидат за евродепутат.

„Системата ги изпуска, защото, както знаем, немската държава е изключително внимателна по отношение на лични данни. И например един от проблемите е, че вие може да използвате чужди деца, да докажете, че имате нужда, примерно, от повече помещения, повече помощи и т.н.”, каза Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.