Откриха училищен дневник на 123 години в Девня. Документът свидетелства за дисциплините, изучавали предците ни, строгостта на учителите им и порядките през 90-те години на 19-ти век. Главната книга принадлежи на първото светско основно народно училище в Девня. Тя пази спомени за просветното дело от годината на създаването му и първата учебна година – 1894/1995 г. Пожълтялата реликва с разпокъсани корици намерил възпитателят Стоян Желязков докато разчиствал. Той разказва, че в школото били записани над 60 деца. И цитира първите три страници, показващи строгостта на тогавашните учители – „не премина, не преминал, не издържал изпита“.

Хората в следосвобожденска България високо ценели образованието - родители с всякакви професии – и ратаи, и овчари, искали да изучат децата си. Един от бившите директори на училището Мария Цонева е впечатлена от старанието на учителите, които прилежно и красиво описвали подробни данни за родителите.

Прабабите и прадядовците на днешните деца също били оценявани по шестобалната система. Единицата е обозначавала лошо поведение, никакво прилежание и лош успех. Учителите били стриктни и с високи критерии. Възпитателят Стоян Желязков отбелязва тяхната безкомпромисност – дори по един предмет да е отличник, по друг ученикът имал двойка.

В първо отделение децата имали часове по нравоучение и закон Божий, отечествоведение, старобългарски език, всеобща история и география, геометрия с чертание, краснопис, естествознание, ръкоделие. От община Девня отчитат, че учителите оценявали не само знанията на учениците, но и тяхното поведение и прилежност.

Педагозите били еднакво сурови и към сина на овчаря и към внука на депутата и предприемач Лазар Дуков например, свидетелства дневникът. Дуков нямал нито една шестица, но пък имал слаба оценка по български език.  

Не са малко случаите, когато деца напускали школото, обикновено поради болест. Някогашните учители се интересували и от причините за отпадането от училище на своите ученици. Например: „ученикът Васил Недев напуснал учебната година по нехайството на баща си“.

Откриването на дневника преди дни е посрещнато с възторг от жителите на Девня. Много от тях поискали да научат как са се справяли предците им в училище.

Кметът на Девня Свилен Шитов обяснява, че книжната реликва има както културно-историческа, така и сантиментална стойност. Тя ще бъде изложена и достъпна за хората, които имат интерес. Общината планира специална музейна експозиция за просветното дело в града и региона.



Източник, снимка и видео: bTV