Задава се национална криза, свързана с липсата на квалифицирани кадри, които да желаят да работят в образователната система, алармират синдикати. "Скоро в много класни стаи ще видим тъжната картина на ученици без учители - духовни водачи и будители, творци и вдъхновители. Безспорно това ще доведе и до огромна липса на квалифицирани кадри във всички сфери на живота и във всички браншове", се посочва в позиция от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", озаглавена "За ценностите и агресията в българското училище".
Според синдиката затова са необходими спешни мерки, които от десетилетия се неглижират - на първо място трябва да има "незабавна промяна в новия образователен закон и в прилежащите наредби", за да се търси отговорност от родителите, които не се справят със задълженията си.
 
От синдиката предлагат да се организират "неделни училища за родители, които са абдикирали от родителски контрол и задължения - по холандския модел".
 
Иска се също учителите и директорите да имат "дисциплинарни лостове, с които да противодействат на агресивните и хиперактивни ученици". 
 
При психологическа и физическа агресия между ученици и срещу педагози училищните власти да налагат задължително адекватни санкции, предлагат от синдиката, и настояват съпричастните и отговорни за обучението и възпитанието на децата и учениците български институции да се намесват задължително при всеки сигнал за побой и агресия.
 
От синдиката посочват обаче, че кризата в българското образование е продължение на образователната криза в Европа, но в по-големи мащаби.
 
Международна анкета, направена от Европейския синдикален комитет по образование, показва дейностите, които биха били успешни за преодоляване на кризата в европейското образование.
 
Организацията на професионалното здраве и безопасността в училище е посочена от 60 процента от анкетираните, а борбата с агресията срещу учители и сред ученици е отбелязана от 57 процента от анкетираните.
 
Към тези дефицити, пречещи на по-доброто качество на образованието, анкетираните у нас добавят също недофинансирането на образователната ни система и прекомерната зависимост от начина на разпределение на средствата (парите следват ученика); понижаването на обществения статут на учителите; тоталното изключване на водещата роля на родителите от задължението за възпитанието на децата и учениците, и липсата на санкции към родителите при провал в семейното възпитание; липсата на "дисциплинарни лостове" в работата на учителите, които да им помогнат при драстично нарушение на училищните правила от учениците.