По около 1000 българи годишно се разделят с книжките си по цял свят заради това, че пътните полицаи в другите страни не познават международните закони. За това съобщава „Монитор“, позовавайки се на сигнали от различни организации и частни лица, които са станали жертва по пътищата извън България.


Според подписаната през далечната 1949 година Женевска конвенция за движение по пътищата, както и Виенската от 1968-а и споразумението по Северноатлантическия договор относно статута на въоръжените сили българите могат да шофират почти в цял свят с издадените от страната ни свидетелства за правоуправление. Много пътни полицаи в различни страни обаче отказват да ги приемат и при проверка на пътя изискват легализиран превод или „разрешително за шофиране“, както е по законодателството на определената страна.

При липсата на допълнителен документ те водят шофьора за неправоспособен и отнемат книжката му. След това изпращат глобата до външното ни министерство, което от своя страна я препраща към българската Пътна полиция. Оттам пък следват дела от жертвите, които неправомерно са били лишени от документите си.

Според неофициални данни това са около 1000 души годишно. „Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила и имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи. В България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания са в зависимост от държавата издала свидетелството, и статута на водача. Такива са правилата и за останалите страни, положили подписите си под тези конвенции и споразумения, но не всеки контролен орган на пътя ги спазва“, обясниха юристи.

Те поясниха, че Женевската конвенция, която урежда отношенията между държавите, които обаче не са страни по Виенската конвенция, и я допълва, разрешава шофирането с наши книжки дори в страни като Алжир, Бангладеш, Барбадос, Бенин, Ботсуана, Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканската република, Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити и още 30 други, сред които и САЩ. Въпреки това в Америка се изисква т. нар разрешително за шофиране, което трябва да се изкара допълнително, ако искаме да караме в Щатите. То се представя заедно с българската книжка. Другото изискване, което също е против международните закони, е легализираният превод. Именно заради тези допълнения, които не би трябвало да са необходими на пътя, много българи се разделят с документите си ежедневно.

Конвенциите предвиждат обаче и т.нар. особени случаи, при които трябва да се спазва „националното законодателство“. За България например това е Законът за движение по пътищата, в който са предвидени ограничения по отношение на чужденците, дългосрочно пребиваващи у нас и имат признато за валидно чуждестранно национално свидетелство, което не е издадено от страна - членка на ЕС, или от Конфедерация Швейцария. Ограничението се отнася единствено до срока, в който посочените лица имат право да управляват в България с чуждестранното свидетелство, отговарящо на изискванията за валидност в съответствие с приложимия за него режим. Така, когато чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република България, притежава такова свидетелство, той може да управлява на територията на България до една година от датата на издаване на документ за пребиваване. След това, ако иска да продължи, той трябва да мине курсове и да изкара нова българска книжка. Подобни изисквания, засягащи само и единствено срока, има и в много други държави по света.