„Аз съм добре, всичко е наред, при нас е спокойно” – това са последните думи, които Иванка Петрова чува от сина си на Коледа през 2003 г. Тогава на 27 декември сержант Антон Петров и други четирима български военни загинаха при атака срещу българската база „Индия" в Кербала и взрив на цистерна. Други 26 души бяха ранени.
Майката си спомня обаждането на военния командир, който я уведомил за трагедията. &bdquo;Съобщиха първо на мен &ndash; обади ми се в 17:55 часа. &bdquo;Само не ми казвайте това, което си мисля&rdquo;, казах аз, а той ми отговори - &bdquo;За съжаление, точно това трябва да ви кажа&rdquo;, сподели Иванка Петрова в предаването &bdquo;120 минути&rdquo; по bTV.<br /> <br /> Лелята на сержант Петров &ndash; Нели Станчева, разказва, че за младежа да участва във войната в Ирак е било кауза. &bdquo;Той беше реалист и не си правеше илюзии за нищо, не можеше да бъде ограничен нито физически, нито емоционално. Живота в поделението за него течеше &bdquo;като мътните води на Дунав&rdquo;, разказа тя, цитирайки части от дневника му, въз основа на който Станчева е написала книга.<br /> <br /> В дневника си сержант Петров писал още, че участието му в елитните части не е за медали, за да трупане на опит. &bdquo;Хората тук или успяват, или умират&rdquo;, написал той.<br /> <br /> Майката на Антон Петров признава, че семейството е било против заминаването му. &bdquo;Той обаче беше твърдо решен. Каза &bdquo;Моите момчета заминават, моето място е с тях&rdquo; &ndash; не сме го молили, беше решил, така направи и още като дете, като започна да тренира бойни изкуства, и за курса за парашутисти ни каза, след като се беше записал &ndash; сам вземаше всички решения&rdquo;, разказа Иванка Петрова.<br /> <br /> По думите й, сержант Петров е мечтаел за семейство след завръщането си от Ирак, както и да следва психология във Великотърновския университет, защото &bdquo;в Българската армия няма достатъчно военни психолози&rdquo;.<br /> <br /> Иванка Петрова признава, че семейството не изпитва ярост към армията, защото заминаването за Ирак е било личен избор на сина й. Все пак не скрива, че държавата си спомня за загиналия й син на 27 декември, когато Министерството на отбраната изпраща венец.<br /> <br /> Родителите на Антон Петров не получават войнишка пенсия. Според официалния отговор на държавата на такава имат право само родителите на наборниците, а в армията вече няма такива. &bdquo;От министерствата ни отговориха, че нямаме право на такава пенсия &ndash; само когато ние получим пенсии, можем да избираме или нашата, или неговата, но не и двете&rdquo;, обясни Иванка Петрова.<br /> <br /> В памет на сержант Антон Петров майка му учреди стипендия за учениците от гимназията по корабостроене. Тя се връчва всяка година на 14 декември &ndash; рожденият ден на българския военнослужещ. &bdquo;Нека един млад човек да почувства радостта на празника, парите са малко, но наистина са от сърце&rdquo;, каза майката.&nbsp;/БЛИЦ