На 12 март 1913 г. в с. Галата (дн. квартал на Варна) е роден единственият български въздушен ас Стоян Стоянов. Баща му подофицер Илия Стоянов загива като полкови знаменосец на 8-и Приморски полк още на седмия ден в започналата Балканска война. Стоян се ражда след смъртта му и отраства в интернат за сираци.
След завършване на Духовната семинария, постъпва в ШЗО. Обучава се за кавалерист и избира за свое житейско поприще военната кариера.
През 1934 г.постъпва във въздушния взвод на Военното на Н.В. училище. Произведен е подпоручик в 1937 г. През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители на самолета Месершмит-109. Там усвоява и безмоторното летене. Завършва курса като първенец.
При завръщането си в България през 1939 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. През 1942 г. е командир на 682-ро изтребително ято в Балчик, а през февруари 1943 г. е командирован да приеме от фабриката поръчаните за българските ВВС самолети „Месершмит” и да ги изпита на летище Карлово.
На 1 август 1943 г. огромна армада от над 170 американски четиримоторни бомбардировача Б-24 "Либърейтър" и Б-17 "Флаинг Фортрес" прелитат над България към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удари по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния.
В тази битка срещу армадата на съюзническите бомбардировачи българските изтребители постигат първите победи за нашата военна авиация: 4 свалени бомбардировача – по един от поручик Стоян Стоянов в челна атака и от подпоручиците Иван Бонев, Петър Бочев и Христо Кръстев.
Стоянов изпълнява множество бойни полети срещу англо-американските самолети при бомбардировките им на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на други четири самолета. За да бъдат наричани асове, задължително условие е летците да са свалили поне по пет самолета, а Стоянов е единственият български авиатор с такъв боен резултат. Следователно той е единственият ни въздушен ас.
След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор.
В началото на 1945 г. Стоянов пръв преминава на съветския витлов изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. вече е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. като полковник е заместник- командващ ПВО.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски летци, полковник Стоянов и съпругата му, както и познатите му царски офицери, са постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР (разработка "ФРИЦ") до уволнението му от армията през 1956 г. с малка за чина му пенсия.
Започва да работи като статист в театър, музеен работник, хотелски служител, а през 1960 г. си намира работа като уредник на музея в Рилския манастир.
Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена „За храброст”, единственият в авиацията носител на командирския орден "За храброст". Награден е и с германския Железен кръст 2-а степен. Автор е на книгата "Ние бранихме тебе, София", която претърпява три издания.
След демократичните промени Стоян Стоянов получава заслуженото признание. През 1992 г. е повишен в звание генерал-майор от ВВС. Със съпругата си заживяват в града, в който са се срещнали и е започнала кариерата му на летец – Карлово, в старата къща на нейните родители.
Ген.-майор Стоян Стоянов умира на 13 март 1997 г. На погребението му в Карлово присъства целият главен щаб на ВВС и много летци ветерани. Докато отекват залповете на ротата от почетния караул, в небето над Карлово пикират изтребители.
/По материали в интернет/
