12.4.1945 г.: Умира Франклин Рузвелт, единственият президент на САЩ избиран четири пъти

На 12 април 1945 г. умира на 63 г. единственият избиран четири пъти за президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт. Той е един от най–популярните американски президенти, като води страната и нацията при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война.

Ранни години

Рузвелт е роден на 30 януари 1882 г. в Хайд Парк, Ню Йорк. Баща му Джеймс Рузвелт е заможен собственик на недвижими имоти и вицепрезидент на компанията „Железници Делуеър – Хъдсън”. Семейство Рузвелт живее в Ню Йорк повече от 200 г.

Израства в атмосфера на привилегии. Научава се да язди, да стреля, гребе, играе поло и тенис на корт. Честите му пътувания до Европа спомагат да научи немски и френски език. Той получава всички класически привички на висшата класа.

Рузвелт учи в Гротън – елитно епископално училище в Масачузетс. Силно е повлиян от своя ръководител, който казва, че е дълг за всеки християнин да помага на по–бедните от него и насърчава студентите си да се заемат със служба в полза на обществото. Рузвелт завършва Гротън през 1900 г. и се насочва към Харвард, който завършва през 1904 г.

След това посещава Колумбийския правен факултет. Взима изпита за адвокатска правоспособност и покрива изискванията за практикуване на право през 1907 г., но никога не завършва официално.

През 1910 г. Рузвелт се кандидатира като демократ за Сената на Ню Йорк. Името Рузвелт, многото инвестиции, добрата кампания и фактът, че това е година на подем в Демократическата партия, са основните фактори за победата на Рузвелт.

Рузвелт е млад (на 30 години), висок, красив и умел оратор и скоро се превръща в популярна фигура сред демократите в Ню Йорк. Когато Удроу Уилсън е избран за президент през 1912 г., на Рузвелт е предложен поста на помощник-секретар на флота и впоследствие завинаги остава верен на флота.

Кризи в личния живот

През 1903 г. се среща с бъдещата си съпруга Елинор, за която се жени през 1905 г. Тя е болезнено срамежлива и не обича светския живот, единственото, което иска, е да си стои в къщи и да гледа шестте си деца.

Петте пораснали деца на Рузвелт водят безреден живот в сянката на великите си родители. Имат общо 15 брака, десет развода и двадесет и девет деца. Всичките четирима сина са награждавани офицери във Втората световна война.

Рузвелт е харизматичен, красив и социално активен мъж, докато жена му Елинор е срамежлива и резервирана. Още повече, че през десетилетието след 1906 г. тя е постоянно бременна и това е една от причините Рузвелт да намира сексуално удовлетворение извън брака си.

Една от романтичните му забежки е Луси Мърсър, която е секретар на жена му. През септември 1918 г. Елинор намира писма в един от костюмите на Франк, доказващи аферата му. Тя е сломена и гневна и показвайки му писмата поставя ултиматум: да спре да се вижда с Луси или да се разведат. Властната Сара Рузвелт, майка на Рузвелт, скоро научава за кризата и убедително се намесва. Тя поддържа тезата, че разводът ще навреди на политическата кариера на Франк и посочва, че Елинор ще трябва да отгледа 5-те деца сама.

Твърди се, че е сключена сделка. Запазва се фасадата на брака, но без сексуална връзка. Сара ще плаща на Елинор за отделна къща в Хайд Парк и ще финансира благотворителните ѝ инициативи. Тя приема тези условия и постепенно между тях се развива нова връзка на приятели и политически съюзници, макар и да живеят различен един от друг живот. Франклин продължава да се вижда с различни жени включително и със секретарката си Миси Леханд.

През 1921 г., докато Рузвелтови са на почивка в Кемпоболо Айланд, Ню Брънсуик, Рузвелт е повален от полиомиелит. Резултатът е, че Рузвелт е напълно парализиран от кръста на долу. Така той може да стои седнал, но не и да ходи.

Впоследствие Рузвелт успява да убеди мнозина, че състоянието му се подобрява, което според него е решаващо, за да се кандидатира отново за избираема длъжност. Той успешно се научава да ходи на кратки разстояния с помощта на бастун. В личния си живот използва инвалиден стол, но обикновено се появява пред обществото изправен като е поддържан от едната страна от помощник или някой от синовете си.

Губернатор на Ню Йорк

През 1928 г. Рузвелт печели губернаторското място в Ню Йорк. Незабавно предприема мерки за изкореняване на корупцията като уволнява протежетата на предшественика си, създава Комисия за държавната служба. Предприема действия за преодоляване на енергийния дефицит в Ню Йорк чрез изграждането на ВЕЦ на реката Сейнт Лоурънс. Реформира щатската затворническа администрация и построява нов затвор в Атика.

След срива на борсата през октомври в разгара на Голямата депресия, Рузвелт показва своята обичайна енергия и въображение. Той иска от щатското събрание отпускането на 20 милиона долара помощ за справяне с безработицата, която влага предимно в обществено строителство с надеждата да стимулира потреблението и се повиши заетостта. Той казва, че помощите за безработните трябва да се предоставят от „Правителството не като благотворителност, а като социално задължение”.

Първи президентски мандат: Новият курс

През 1932 г. Рузвелт е номиниран от Демократическата партия за президент на САЩ. Изключителната популярност на Рузвелт в най–многобройния щат го прави очевиден кандидат за номинация на Демократическата партия.

Президентската кампания за изборите през 1932 г. се провежда под сянката на Голямата депресия. По време на кампанията Рузвелт се зарича: „Обещавам ви, обещавам и на себе си, че хората на Америка ще имат нов курс”, като този лозунг става емблематичен за неговата кампания, а по–късно се превръща и в законодателна програма.

През февруари 1933 г., Рузвелт вече избран за президент, но още не встъпил в длъжност, прекарва кратка почивка във Флорида. В Маями безработният зидар Джузепе Зангара стреля пет пъти в Рузвелт, като не уцелва, но убива кмета на Чикаго. Зангара, който по късно е екзекутиран, казва, че стреля по Рузвелт, защото „капиталистите убиха моя живот”.

САЩ са на дъното на най–тежката депресия в историята на страната. Около 13 милиона човека, половината от работната сила, са безработни. Индустриалното производство е на половина в сравнение с това от 1929 г. Банковата система е на ръба на колапса.

Рузвелт свиква извънредна сесия на Конгреса за стабилизиране на банковата система. Създадена е Федералната корпорация за застраховка на влоговете, която има за цел да гарантира капиталите, като ги задължава те да бъдат съхранявани във Федералния резерв и така да се избегнат злоупотребите при управлението им.

Законът за национален план за възстановяване въвежда безпрецедентни регулативни мерки върху индустрията, включително кодекси за добра практика и гарантира ролята на профсъюзите. В замяна се отменят голяма част от антитръстовите закони и се дава значителна финансова помощ за стимулиране на икономиката. Допълнителен стимул за икономиката е отмяната на „сухия режим”, който е източник на изключителна корупция в държавната администрация.

Приемат се множество мерки като: регулиране на борсата и спиране на корупционните практики, които водят до срива на пазарите от 1929 г.; Закона за социалното осигуряване, който създава системата за социално осигуряване и така създава сигурност за възрастните, бедните и болните хора; Законът за националните трудови отношения, който установява правата на работниците да създават профсъюзи и да договарят колективни трудови договори, да участват в стачка за отстояване на тези свои права.

По време на първия мандат на Рузвел икономиката се подобрява значително. Общият национален продукт надминава върха от 1929 г. в навечерието на Втората световна война.

Най–важната външнополитическа инициатива през първия мандат е „политиката на добрия съсед”, която в основата си е еволюция на политиката на САЩ спрямо Латинска Америка, която от времето на Доктрината Монро от 1823 г. се счита за сфера на влияние на Вашингтон. Американските сили са изтеглени от Хаити, нови договори с Куба и Филипините прекратяват техния статус на протекторати.

Втори мандат

За изборите от 1936 г. Рузвелт провежда своята кампания въз основа на програмата си за Новия курс. Доминиращото положение на Рузвелт предотвратява развитието в САЩ на комунизъм и фашизъм. Въпреки че Комунистическата партия на САЩ се разраства през 30–те години и печели влияние сред профсъюзите, свързани с Конгреса на индустриалните организации, тя не успява да се вмести в политическата среда.

Външна политика 1933–1941 г.

Идването на власт на Адолф Хитлер в Германия възражда страховете от нова световна война. През 1935 г., когато фашистка Италия навлиза в Абисиния, Конгресът приема Закон за неутралитета, който въвежда задължителна забрана за доставка на оръжия на която и да от воюващите страни. Рузвелт се противопоставя с аргумента, че така се наказват жертвите на агресията (каквато е Абисиния) и че се ограничават правата му като президент да подпомага приятелски страни, но въпреки това го подписва.

Когато започва Втората световна война в Европа през 1939 г., Рузвелт става особено настойчив в желанието си да подпомага Великобритания и Франция и започва редовна тайна кореспонденция с Уинстън Чърчил, в която двамата дискутират възможностите за заобикаляне на Закона за неутралитета.

През май 1940 г. Германия атакува Франция и бързо окупира страната, като по този начин Британия остава уязвима за германска въздушна атака и възможна инвазия. През август 1940 г. Рузвелт открито пренебрегва Закона за неутралитета и изпраща 50 американски разрушителя за Британия и Канада. Това се оказва предтеча на Договора за даване на заем и наемане от 1941 г. въз основа на който започва изпращането на масирана военна и икономическа помощ за Великобритания.

Пътят към войната

До президентските избори през 1940 г. никой президент не се е кандидатирал за трети мандат като по този начин се спазва прецедента на Джордж Вашингтон (22–та поправка, която ограничава президентската служба до два мандата, е приета през 1951 г.). Но през 1940 г. международната ситуация става все по заплашителна и Рузвелт решава, че само той може да води страната през задаващата се криза.

Третият президентски мандат на Рузвелт е доминиран от Втората световна война. Огромна програма за превъоръжаване започва да се осъществява още през 1938 г. Най–неотложната задача е да се подпомогне Великобритания.

Конгресът, в който изолационистките тенденции са в отстъпление, приема Закона за даване на заем и наемане през март 1941 г. Той дава възможност на Великобритания да „наеме” голямо количество военна техника на базата на обещанието, че ще се заплати за това след войната.

Когато Германия навлиза в СССР през юни 1941 г., Рузвелт включва и Съветите в програмата за наем–заем. Така към средата на 1941 г. Рузвелт се обвърза със Съюзниците чрез политиката „всякаква помощ, за да скъсим войната”.

Пърл Харбър

Рузвелт няма ни най–малко желание да влиза във войната, бушуваща в Източна Азия, където Япония окупира Френски Индокитай в края на 1940 г. Но на 7 декември 1941 г. японски сили атакуват флота на САЩ, разположен в Пърл Харбър, като разрушават голяма част от него и убиват над 3000 души.

Изолационизмът се изпарява за една нощ и народът се обединява около Рузвелт като негов естествен военен лидер. Въпреки вълната от гняв, заляла страната след Пърл Харбър, Рузвелт решава, че победата над нацистка Германия е приоритет. За щастие Германия извършва изключителна външнополитическа грешка, когато обявява война на САЩ на 11 декември 1941 г. и така премахва всяка опозиция срещу военни действия, насочени към Третия Райх. Американският президент се среща с Чърчил в края на декември и двамата се разбират за създаването на широк съюз, който да включва и Съветския съюз.

В началото на 1945 г. Съюзническите армии напредват през Германия. През февруари Рузвелт, въпреки постоянно влошаващото му се здраве, пътува до Ялта, Крим, за да се срещне отново с Чърчил и Сталин. Ялтенската конференция често е сочена за критична точка в съвременната история, но в действителност много от решенията взети там отразяват реалностите, които са постигнати на бойното поле. Решението на Съюзниците да забавят инвазията във Франция от 1943 г. за 1944 г. дава възможност на СССР да окупира Източна Европа, включително и Полша, България, Румъния Чехословакия и Унгария, а също и Източна Германия. Тъй като тези територии попадат под пълния контрол на Сталин, Рузвелт и Чърчил могат да направят много малко, за да попречат на съветския диктатор да наложи волята си над тези държави.

С мисъл за поколенията

Рузвелт е само на 63 години през 1945 г., но здравето му се влошава още от началото на 40–те. Страданията му от парализата и изключителните физически усилия, които полага, за да преодолее нейните ограничения, постоянният стрес и десетилетията страстно тютюнопушене си казват думата. Поставена му е диагноза – високо кръвно налягане и сърдечно заболяване.

Ако не е била войната, Рузвелт със сигурност е щял да се оттегли и да не участва в изборите през 1944 г., но при така стеклите се обстоятелства той и съветниците му решават, че единственият изход е да се кандидатира за четвърти мандат. Партийните ръководители са знаели, че има голяма вероятност Рузвелт да почине по време на този мандат и настояват Хенри Уолъс, който е считан за прекалено ляв, да не бъде посочван за вицепрезидент. Рузвелт първоначално не се съгласява, но впоследствие склонява Уолъс да бъде заменен с малко известния Хари Труман. На изборите двамата печелят 53% от гласовете.

Когато Рузвелт се обръща към Конгреса след завръщането си от Ялта, мнозина са шокирани да видят колко стар, отслабнал и болен изглежда. Той говори от инвалидния си стол, безпрецедентно признание за физическата му слабост, но умствено е напълно здрав. „Конференцията в Крим - казва той твърдо, - има за цел да сложи край на системата от едностранни действия, нарочни съюзи, сфери на влияние, баланси на сили и всички други способи, които са опитвани през вековете и винаги са се проваляли. Ние предлагаме алтернатива на всички тях - универсална организация, в която всички миролюбиви държави най–накрая ще имат шанса да се присъединят.” Мнозина от неговите слушатели се съмняват, че ООН ще изпълни надеждите, които той ѝ възлага, но не е имало никакво съмнение в отдадеността на Рузвелт на тези идеали, които той е наследил от Удроу Уилсън.

Смърт

На 30 март 1945 г. Рузвелт отива в Уоръм Спрингс за почивка преди конференцията в Сан Франциско, на която ще бъде основана ООН. След полунощ на 12 април той седи в кожен стол и подписва писма. Оставя писалката си и се оплаква от внезапно главоболие, след това губи съзнание. Извикан е лекар, който потвърждава, че Рузвелт е получил масиран инфаркт. В 3.31 часа сутринта е обявен за мъртъв.

Смъртта на Рузвелт е посрещната с шок и тъга в страната и по света. По това време влошаващото му се здраве не е известно на обществото. Той е президент вече над 12 години и повече от който и да било друг извежда страната през едни от най–големите кризи до пълния триумф с победата над Германия и очертаващата се победа над Япония. Въпреки че десетилетия след това са правени преоценки на политиката му, малко са коментаторите, които не дават изключително висока оценка на уменията му като главнокомандващ.

Достижения

Едни от основните достижения на Рузвелт са: разширената роля на правителството в управлението на икономиката; повишаване на регулациите за компаниите с цел защита на околната среда; опитите за спиране на корупцията; създаване на системата за социално осигуряване, която позволява възрастните граждани да се пенсионират с приходи и помощ; победата във Втората световна война; инициирането на глобализацията; създаването на коалиция от избиратели около Рузвелт, която ще подкрепя Демократическата партия до средата на 60–те години и от части и през 80–те, преди да бъде разбита от Роналд Рейгън, (на младини е рузвелтов демократ, но се превръща в консервативен републиканец).

Паметник на Рузвелт са и Обединените Нации, чиято история сигурно щеше да го разочарова в много аспекти, но която предложи най–малкото надежда за спирането на международната анархия, довела до две световни войни по време на живота му.

/По материали в интернет/