На 13 февруари 1777 г. маркиз дьо 36-годишният маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад отваря при почукване на вратата на своя апартамент в Париж и се оказва лице в лице с издирващия го из цяла Европа инспектор Маре. Той носи заповед за арест, подписана лично от крал Луи XVI. До края на деня маркизът отново се превръща в затворник, хвърлен зад стените на крепостта Винсен, в килия номер 11.
Маркиз дьо Сад дори не подозира, че ще да лежи зад решетките цели 13 дълги години, защото счита, че като на аристократ всичко му е позволено.<br /> <br /> Животът на дьо Сад никога не е добродетелен още от младежките му години. Но след женитбата му през 1762 г. излиза извън всякакъв контрол, белязан е от сексуални авантюри, отвличания и изнасилвания, от оргии, арести, затвори и бягства.<br /> <br /> През 1772 г. маркиз дьо Сад е замесен в един случай с натравяне на проститутки с предполагаемия афродизиак испанска муха. Заради това похотливецът е осъден на смърт за содомия, но успява да избяга в Италия. Скоро маркизът е заловен, после отново избягва, крие се&hellip; И написва първата си книга. Работите му са философски и порнографски - понякога само едното, понякога и двете<br /> <br /> През 1774 г. маркизът си организира оргия в продължение на месец и половина в своя замък Ла Кост (бивш местен затвор) в Прованс с 6 малолетни девойки, които наема уж за домашни слугини.<br /> <br /> Всекидневната програма на пленничките включва мастурбация, фелацио, содомия (хетеро и хомосексуална), секс на &bdquo;влакче&ldquo;, и, разбира се, бичуване.<br /> <br /> Накрая родителите на някои от момичетата подават оплаквания до властите, настоявайки да разберат къде са децата им и какво е тяхното състояние. Тази оргия задейства веригата от събития, които в крайна сметка довеждат до осъждането на маркиза.<br /> <br /> Тъщата, която се била заклела да отмъсти за погубената чест на семейството си, се свързала отново с инспектор Маре. Но Донатиен съвсем не показва примерното поведение, което е подходящо за човек, издирван за бягство от затвора. Той твърдо вярва, че като член на аристокрацията има право да се държи както си иска и неговата собствена справедливост е по-силна от всякакви закони. Тази негова илюзия е разбита през юли 1775 г., когато полицията нахлува в замъка Ла Кост в опит да го залови. Дьо Сад се измъква на косъм, скривайки се под стряхата на покрива. Той стига до заключението, че Ла Кост вече не е сигурно убежище за него. Той заминава за Италия, но опасностите го чакат и там. По повеля на неговата тъща инспектор Маре дебне всеки негов ход.<br /> <br /> В периода 1775-77 г. маркизът пътува непрекъснато между Франция и Италия, наслаждавайки се на компанията на най-различни любовници, и посещава културните събития в Италия като всеки друг любопитен турист.<br /> <br /> В крайна сметка, както често се случва в живота му, собствената арогантност и безкрайната самоувереност на дьо Сад му донасят нови нещастия. В края на 1776 г. той се връща в Ла Кост, придружен от няколко млади жени, с които го е свързал не друг, а един член на местното духовенство, отец Дюран. Събитията бързо се развиват в лоша посока: когато слуховете за неговите дела достигат до абатството, отец Дюран незабавно е изгонен. Междувременно бащата на едно младо момиче нахлува в Ла Кост, за да се саморазправи с маркиза. В последвалата схватка мъжете изваждат пистолетите си.<br /> <br /> Дьо Сад решава, че е крайно време да се помири с роднините си и с кралския двор и заминава за Париж. Тъщата на дьо Сад обаче не е настроена за прошка и именно тя подготвя ареста на зет си. Така той пада в клопката на инспектор Маре.<br /> <br /> Той е преместван след това в няколко затвора и накрая се озовава в прочутата Бастилия. На 2 юли 1789 г. е преместен в лудницата в Шарентон край Париж, откъдето е освободен през 1790 г. Скоро след това съпругата му Пелажи се сдобива с развод.<br /> <br /> Получава свобода по време на Френската революция през 1790 г. и се включва в политическия живот като гражданина Сад, симпатизирайки на крайната левица, въпреки че е аристократ по произход. Избран е за депутат в Народния Конвент. Арестуван е за политическите си убеждения през 1793 г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794 г.<br /> <br /> С течение на времето физическото състояние на маркиза се влошава и той напуска затвора като дебела развалина и без средства за живот. Но дьо Сад притежава завидни умения в изкуството на лицемерието. Той успява да се вкопчи в неколцина по-заможни люде, които го издържат до смъртта му през декември 1814 г.<br /> <br /> През 1796 г. дьо Сад се принуждава да продаде съсипания си замък Ла Кост, чийто руини са закупени през 2001 г. от модния дизайнер Пиер Карден, който организира там музикални фестивали.<br /> <br /> Напук на многобройните несполуки и физически ограничения, либидото и сексуалното въображение на дьо Сад си остават неизменни черти от неговия характер. Докато лежи в затвора, той написва тайно няколко порнографски текста, които публикувал след освобождаването си. Сред най-големите му творби са &bdquo;120 дни на Содом&ldquo;, &bdquo;Жюстин&rdquo; (или Бедите на добродетелта) и &bdquo;Философия в будоара&ldquo;. Очаквайки гневна реакция от страна на обществото, дьо Сад мъдро издава книгите си под псевдоним, а критиците оправдава напълно неговите очаквания, оплювайки творбите му поколения напред.<br /> <br /> Неговите литературни текстове включват новели, къси разкази, театрални текстове, политически трактати, някои от тях публикува от своето име, други анонимно, като отрича да им е автор. Най-известен е с еротичните си новели, които комбинират философски съждения с порнография, обрисувайки странни сексуални фантазии с акцент върху насилието, криминалността и хули срещу Католическата църква. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните практики, желания, изграждайки нереален свят на безгранични еротични изживявания. Той е проповедник на крайното насилие, сексуалната невъздържаност, неограниченост от морал, религия или закон. Терминът садизъм произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19 век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуално удоволствие предизвикано от причиняване на болка или унижение.<br /> <br /> Към началото на 19 век вече има една стереотипна представа за дьо Сад и неговите творби, по думите на Гийом Аполинер &bdquo;цял век критиката се държи несправедливо с него, занимавайки се не толкова с идеите, съдържащи се в произведенията му, колкото да открива случки, които да извращават живота му и неговия характер&ldquo;.<br /> <br /> Самият Аполинер знаменито определя този &bdquo;Божествен Маркиз&ldquo; като &bdquo;най-свободен ум, съществувал някога&ldquo;. Литературната критика на 20 век започва да търси и съзира в текстовете идея за радикална философия на свободата (трактат за пълно освобождаване на сексуалността представлява Августин дьо Вий-Бланш, където също така се изисква толерантност към хомосексуалността), един от праобразите на системата на екзистенциализма.<br /> <br /> През 1801 г. Наполеон Бонапарт подписва заповед за ареста на анонимния автор на &bdquo;Жюстин&ldquo;. Дьо Сад е хвърлен в затвора без съд. След намесата на семейството му той бил обявен за невменяем и за втори път се озовава в лудницата в Шартерон.<br /> <br /> Там маркизът започва любовна афера с 13-годишната Маделин Леклерк, дъщеря на един от служителите в лудницата. Връзката им продължава 4 години, до неговата смърт през 1814 г.<br /> <br /> В завещанието си маркизът оставя инструкции, според които тялото му трябва да остане недокоснато в продължение на 48 часа, след което да бъде поставено в ковчег и погребано в един негов имот. Впоследствие черепът му е изровен от гроба за френоложко проучване. Един от синовете му изгаря всичките непубликувани ръкописи на баща си.<br /> <br /> Самият Сад определя себе си като invert, което е едно от приетите през 19 век определения за хомосексуалност, но според днешната терминология по-скоро би бил определен като бисексуален. Впрочем от Пелажи той има двама синове и дъщеря.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />