На 16 май 1954 г. избухва Кенгирското въстание на политически затворници в 3-то лагерно отделение на Степния лагер в селището Кенгир в централната част на Казахстан.
<strong>Въстанието</strong><br /> <br /> Въстанието продължава 40 дни &ndash; чак до 26 юни. То не е най-продължителното и не е най-масовото въстание в съветските лагери, но е едно от най-трагичните събития в следсталинската история на ГУЛАГ.<br /> <br /> В Кенгир въстаниците не само стачкуват, вземайки лагера под свой контрол и искайки от администрацията да спазва техните права и да накаже виновните за незаконните разстрели, но и успяват да се възползват от придобитата временно свобода. По време на въстанието в лагера се води нормален културен живот.<br /> <br /> Жени са участвали и в други въстания в ГУЛАГ (например в Норилск), но само в Кенгир мъжките и женските зони се сливат в едно цяло, образувайки за 40 дни своеобразна &bdquo;република&rdquo;. Във въстанието участват около 5200 затворници, от които 43% са жени.<br /> <br /> 3-то лагерно отделение се състои от 3 лагерни пункта: 1-ви женски и 2-ри и 3-ти мъжки. Всички те са обкръжени от единна огнева зона, а отделните лагерни пунктове са разделени с високи паянтови стени, като между женския и мъжките лагерни пунктове се разполага стопански двор. Причина за въстанието е разстрелът в стопанския двор през нощта срещу 18 май на група затворници, опитващи се да проникнат в женската зона.<br /> <br /> Лагерната администрация обещава на затворниците, че виновните за разстрела ще бъдат наказани, няма да бъде преместен в друг лагер никой затворник, а занапред ще бъде разрешено общуване между мъжката и женската зона.<br /> <br /> Работата на затворниците по копаене на медна руда по открит способ в Джезказганския рудник е възобновена, но обещанията не са изпълнени и неподчинението прераства във въстание.<br /> <br /> Въстаниците искат среща с член на Президиума на ЦК на КПСС. Преговорите със заместник-министъра на вътрешните работи на СССР се затягат и проточват. Накрая в ранното утро на 26 юни лагерът е превзет от войска, усилена с пет танка Т-34.<br /> <br /> <strong>Предпоставки за въстанието</strong><br /> <br /> След смъртта на Сталин през март 1953 г. повечето затворници напразно се надяват, че новите власти в Москва ще облекчат каторжния лагерен живот. Но по-леко не става и недоволството на затворниците накрая прераства в открит метеж.<br /> <br /> Администрациите на лагерите реагират различно на настъпилите политически промени в държавата: понякога се либерализира вътрешният режим, в определени граници вече е регламентирано използването на труда; в други лагерни управления обаче се опитват да култивират старите традиции от сталинските времена, даже по пътя на затягане изпълнението на предписанията, идващи в ГУЛАГ от Москва (напр. да не се заключват бараките нощем, отмяна на затворническите номера на дрехите и пр.).<br /> <br /> Управлението на &bdquo;Степния лагер&rdquo; в Джезказган се отличава с особена жестокост, обичайни са издевателствата над затворниците, побои, убийства, немотивирани разправи. През зимата на 1953/54 г. охраната няколкои пъти самоволно открива огън по затворниците и убива няколко души.<br /> <br /> Ниската производителност на труда на затворниците и липсата на здрава дисциплина се отразяват крайно неблагоприятно на строителството и производствената дейност на джезказганските предприятия. За първите 5 месеца на 1954 г. планът по строителство е изпълнен едва на 59%, а по добив на медна руда изоставането е с 408 000 тона.<br /> <br /> За усилване темповете на работа на джезказганските предприятия Министерският съвет на СССР с разпореждане №3206 задължава през март-април контингентът на лагера да бъде увеличен с 4000 души. Фактически пристигат само 1400 души, които обаче са &bdquo;отказници&rdquo;, тоест отказващи да работят криминални затворници, които още повече разлагат дисциплината в лагера. След карантинния период в продължение на две седмици бившите крадци са като на курорт: излизат на работа, пекат се на пролетното слънце и не работят.<br /> <br /> За да сдържи въстаническия дух, зараждащ се сред политическите затворници, на 22 април 1954 г. от Новосибирския изправителен трудов лагер и от лагери от Колима в Кенгир са докарани още 494 криминални затворници. Те са настанени в 3-то лагерно отделение, където се намират осъдени за контрареволюционна дейност, тоест предимно националисти. Криминалните трябвало да помогнат на лагерната администрация да се разправи с политическите затворници.<br /> <br /> На 15 май часовият Калимулин пуска автоматен ред по затворниците, при което на място са убити 13 души, 33 са ранени и 5 от тях умират от раните си. Документално е доказано, че от 16 до 18 май при възникналите вълнения са пребити 35 затворници, а са пострадали леко само 2 лагерни служители.<br /> <br /> Още в първите 2-3 месеца след потушаване на Кенгирското въстание следствието установява, че е нямало необходимост от употреба на оръжието.<br /> <br /> <strong>Начало на въстанието</strong><br /> <br /> На 16 май в целия Степен лагер е обявена заповед на МВР №00305 за разпространение сред затворниците на промени в инструкцията по режима: Отменя се специалният режим и ограниченията за писма и колети; разрешени са свижданията.<br /> <br /> Затворниците считат, че идва край на затворническия живот. През нощта срещу 17 май част от тях разбиват паянтовата стена и проникват в женската зона. При опита да бъдат изведени, те оказват съпротива. Започват разходки, надзорният състав напуска женския лагерен пункт.<br /> <br /> На 17 май затворниците от мъжките и женския лагерни пунктове излизат на работа. След връщането им четат заповед, че между лагерните пунктове се обявяват огневи зони, тъй като са извършени изнасилвания и грабежи.<br /> <br /> През нощта срещу 18 май в 3-то лагерно отделение около 400 души организирано се опитват да проникнат в женската зона, като събарят две каменни стени. Те не реагират на предупрежденията и изстрелите във въздуха, в резултат по тях е употребено оръжие: убити са 13 души, тежко ранени са 32, а леко &ndash; 27 затворници.<br /> <br /> На 18 май 3200 души отказват да излязат на работа и установяват пълен контрол върху зоната. Те освобождават 252 затворници в следствения изолатор и в наказателната барака, овладяват вещевите и продоволствените складове, работилниците и ковачницата.<br /> <br /> От следствения изолатор е освободен бъдещият лидер на &bdquo;лагерната комисия&rdquo; бившият подполковник Капитон Кузнецов. Той произнася две речи, в които формулира минималните искания на затворниците към администрацията. При опита да бъдат усмирени, са ранени с камъни двама войници и началникът на политотдела.<br /> <br /> Въстанието е в ход, като в него участват затворници от поне 37 националности. Водещи са западноукраински националисти &ndash; над 46%. Следват литовците с 13%, чак тогава руснаците с почти 13%, латвийци &ndash; 5,2%, белоруси, естонци, поляци, немци, казахи, арменци, евреи, грузинци, татари, чеченци, туркмени, китайци, корейци, японци, гърци, иранци, афганистанци, турци, монголи и прочее. Сред най-екзотичните народности са американката Норма Шикман, унгарецът Ференц Варкони и хирургът-испанец Хулиан Фустер.<br /> <br /> На 19 май е избрана &bdquo;Комисия от затворници&rdquo; за водене на преговори с пристигналата правителствена комисия и участие в разследването на разстрела на затворниците на 17-18 май. В нея влизат по двама представители от всеки лагерен пункт.<br /> <br /> Същия ден от Караганда идва подкрепление от 100 войници. Пристигат и висши началници: зам.-началникът на ГУЛАГ Бочков, представителят на Прокуратурата на СССР Самсонов, министърът на вътрешните работи на Казахската ССР Губин.<br /> <br /> На 20 май акцията на неподчинение е продължена. След преговорите с високопоставените лица затворниците обещават още същия следобед да прекратят акцията си, да спазват пълен ред и на следващия ден да излязат на работа. <br /> <br /> На 23 май от Степния лагер са изведени 426 криминални с цел успокояване на обстановката. Разрушените стени са напълно възстановени. Вечерта обаче затворниците разбиват отново преградите на проходите между лагерните пунктове, включително и към женската зона.<br /> <br /> При дискусиите в &bdquo;Комисията&rdquo; украинците и литовците настояват за предявяване на твърди искания по време на преговорите, Капитон Кузнецов държи да се спазват постигнатите договорености.<br /> <br /> На 24 май въстанието се възобновява и &bdquo;Комисията&rdquo; връща пълномощията си.<br /> <br /> На 25 май цялото 3-то лагерно отделение &ndash; 4200 души - отказва да излезе на работа. Надзирателите и лагерната администрация напускат зоната.<br /> <br /> Затворниците издигат твърде смели искания: изселените техни роднини да бъдат върнати по родните места; разрешаване на затворниците да преминат в порядък на колонизация и да живеят заедно със семействата си; да се разреши свободно общуване с женската зона; затворниците да бъдат пускани сами в града; да се намалят 25-годишните присъди.<br /> <br /> Междувременно затворниците започват да изграждат система за самоуправление, съдържаща над 30 организационни субекта: комендант и полицейски участък; затвор; отдел за пропаганда; радиовъзел; нагледна агитация; свещеници; отговорни дежурни; санитарна група; командири и начални-щабове на пунктове за съпротива; командири на корпуси, на бараки, на бригади; ударни отряди от чеченци; работилници за изработване на хладно и огнестрелно оръжие; лаборатория за изготвяне на взривни вещества; химическа лаборатория за добив на водород.<br /> <br /> В лагера има около 80 сектанти от Свидетели на Йехова, които отказват да се присъединят към въстанието поради религиозни причини. Те са изтикани в крайна барака до входа на лагера.<br /> <br /> На 27 май започват преговори с делегацията от Москва. От името на затворниците председателят на Комисията излага 10 молби, от които основни са:<br /> а) привличане към отговорност виновните за разстрела на 17-18 май;<br /> б) да не се предприемат репресии към членовете на Комитета, да бъдат ликвидирани следственият изолатор и наказателната барака;<br /> в) да бъде намалено наказанието на 25-годишните присъди, да не се репресират семействата на осъдените по член 58;<br /> г) отмяна интернирането на лица, освободени от лагери;<br /> д) трудът на затворниците да се заплаща като на волнонаемните работници;<br /> е) разрешаване свободно общуване на мъжете с жените;<br /> ж) да се ограничи правото на администрацията по въпросите на трудовите дисциплинарни наказания;<br /> з) в следствения изолатор да се въдворяват затворници само със санкция на прокурора.<br /> <br /> На 28 май началникът на ГУЛАГ И. Долгих издава заповед за отстраняване на виновните за разстрела, махане ключалките от вратите и решетките от прозорците на жилищните бараки, премахване на следствения изолатор, оборудване на стаи за свиждане и преразглеждане на присъдите..<br /> <br /> На 4 юни по време на преговорите е прието и да се постави вратичка между мъжките и женска зони, която да е отворена неделен ден в светлото време.<br /> <br /> Затворниците обаче продължават да не излизат на работа. Отношенията на Комисията с представителите от Москва се усложняват.Лагерниците започват да изграждат барикади и да приготвят хладни оръжия.<br /> <br /> <strong>Смазване на въстанието</strong><br /> <br /> На 24 юни в района Степния лагер пристига ешелон с 5 танка Т-34 от вътрешни войски.<br /> <br /> В 3:30 часа на 26 юни войска с численост 1600 души навлиза в лагера, предвождана от танковете и 98 войскови кучета. Тъй като за затворниците това е неочаквано, съпротива почти не е оказана. Танковете премазват в тъмното всички, които се оказват на пътя им. Операцията приключва след 1,5 часа.<br /> <br /> По официални данни са загинали 37 души, ранени са 61 (от тях умират 9 души). Според затворниците загиналите наброяват 500-700 души.<br /> <br /> Арестувани са 36 затворници, а 1000 са изпратени в Берлаг и Озерлаг. На затворнически режим е преведена цялата бивша охрана на лагера и служители от органите за сигурност &ndash; общо 400 души.<br /> <br /> На 29 юни редът е възстановен.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />