Над 200 деца с левкемия се борят за живота си у нас като малкия Мустафа. Според данните новооткритите случаи на коварното заболяване са 14-16 на 100 000 деца.
Само във варненската болница „Св. Марина” всяка година активно се лекуват около 100 хлапета с рак. „Категорично левкемията продължава да бъде едно от най-често срещаните злокачествени заболявания при децата. За щастие обаче процентът на успеваемост при лечението е висок – около 75%, заяви пред „Телеграф” доц. д-р Валерия Калева, началник на детската клиника по клинична хематология и онкология в морската столица. В София и Пловдив също има по над 100 малки пациенти с различни форми на злокачествени заболявания, които продължават да се лекуват. В Агенциите за социално подпомагане и закрила на детето обаче за първи път чуват за случай на изоставено болно от рак дете.
 
Същото споделя и Ивайла Георгиева – клиничен психолог в столичната специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания към ИСУЛ. „Вече 26 години работя с деца к онкологични заболявания и техните семейства. В своята практика не съм срещала такъв тежък акт на изоставяне. Ставала съм обаче свидетел на раздяла на родители, които оставят за кратко детето си в болницата, за да се погрижат за другите деца. Но тава окончателна раздяла е много драматична и може да нанесе непоправими щети върху психиката на едно дете”, споделя специалистът.
 
По думите й след диагнозата най-стресиращият момент за малкия пациент е именно това – да остане сам. „При нас има деца от кърмачета до 18 години – всяко от тях реагира по различен начин, но самото приемане в болничната атмосфера е стресиращо. Някои плачат, други стават неспокойни, трети – мълчаливи. Но в такива моменти децата още повече търсят родителите си и се нуждаят от тях”, обяснява Георгиева и допълва, че отчаянието, безизходицата, социалните и икономическите фактори са само част от възможните причини родителите да вземат толкова тежко решение и да оставят детето си в такъв момент.
 
„По наши данни и информация от лекарите, с които разговаряме, всяка година около 100-150 деца се разболяват от злокачествено заболяване”, споделя Маргарита Борисова, председател на Сдружението за деца с онкохематологични заболявания. То е създадено от родители на малките пациенти. „задължително е при една такава диагноза да се разговаря с клиничен психолог, защото тя променя всичко не само за болното дете или родителите, но също и за братчетата или сестричките. Лечението на едно такова заболяване е доста дълго и обикновено здравото дете остава някак встрани. Затова е много важна работата с тези семейства”, категорична е Борисова. Ето защо сдружението има проект за изграждане на първия в България Център за възстановяване и работа с деца с онкохематологични заболявания.