26 август 1071 година: Битката при Манцикерт
Селджуците се строяват в грамаден полумесец, използвайки стрелци и набези по фланговете за да тормозят настъпващите ромеи. Византийската пехота успява да превземе лагера на врага, но селджукидите изтеглят конницата си и използвайки стрелци продължават на принципа“удряй и бягай“ да отслабват крилата на своите опоненти, като същевременно „рогата“ на полумесеца започват да се затварят към тила на византийците. Поставен в това неудобно положение, Роман заповядва отстъпление към Манцикерт.
Турците се възползвали от настъпилото объркване и спускащия се мрак и атакували разпокъсаната византийска армия. Крилата били пометени, а центъра обкръжен и разбит. Роман IV бил пленен, а варяжките му гвардейци – убити докато го защитават.
Сблъсъкът между Византийската империя и Селджукидите започва още през 1060г., когато турците започват първите си набези в Армения. До 1068г., селджуците са завладели по-голямата част от тази провинция, заедно със главните градове Ани и Кесарея. Константин IX и Константин X – и двамата далеч от висотата на воините императори, които извели до победен край ромейската реконкиста, не успели да противодействат на засилващото се турско настъпление. С възкачването на трона на енергичния Роман IV Диоген, византийците започнали поредица от стъпки за да се възвърнат загубените позиции в Северна Сирия и Източна Анатолия. Една византийска армия успява да изтласка турците от Сирия, макар да е победена в последна сметка след личната намеса на султан Алп Арслан. Въпреки това владетелят на селджуците избира да сключи мир (1069г.) и да насочи вниманието си към могъщия Фатимидски халифат в Египет.
Напредването на Византия към Кавказ довежда до битката Манцикерт. Победата на селджуките довежда до изграждането на Бачковския манастир.
Последвайте ни
1 Коментара: