28 януари 1938 г. Немският пилот Бернд Розмайер подкарва Auto Union с нечуваната скорост от 431.9 км/ч на аутобана от Франкфурт за Дармщад. Никой преди или след него не е успявал да постигне подобен рекорд на обществен път.

Auto Union не била най-обикновена кола. Тя е създадена по дизайна на инженера Фердинанд Порше. Именно той я снабдява с двигател V-16, инжекцион и не един, а цели два компресора за принудително пълнене. Общо взето тя доближавала 400 конски сили, което за времето си било истинско постижение.

Auto Union обаче не била кола за всеки. Гумите й били тънки, спирачките - слаби, а цялото тегло било вложено в задната част. Макар и неговите колеги Ханс Стук и Ернст фон Делиус да могли да я подкарват, само Розмайер могъл да се възползва от истинския й потенциал. Мнозина не знаели защо това било така. Немският пилот бил необичайно смел, разбирал от механика и се отнасял пренебрежително към своята собствена смъртност. От друга страна – великите пилоти от неговото време притежавали същите качества. Розмайер обаче имал едно основно предимство – Auto Union била единствената кола, която шофирал със състезателна цел.

Бернд, известен още като Сребърната комета, започва да се съревновава с мотоциклети. През 1935 г. минава на четири колела и трудното управление на Auto Union не представлявало никаква пречка за него. Лека полека започнал да побеждава най-добрите коли от най-добрите екипи. В края на 30-те години на миналия век състезанията били доминирани само от двама души и две коли – Розмайер в Auto Union и Рудолф Карачиола в Mercedes.

Карачиола бил пилот с безпрецедентен талант и невероятна смелост. Той накуцвал, тъй като левият му крак бил по-къс от десния вследствие на счупване на седем места при катастрофа в Монако. Неговият прякор бил Майстора на дъжда, тъй като се справял отлично на пистата в дъждовни условия. Само двама души могли да му се противопоставят. Единият бил италианецът Тацио Нуволари, а другият – Розмайер.

Конкуренцията между двамата германци Карачиола и Розмайер била почти толкова свирепа, колкото уменията им. Три години подред те се състезавали със скорости, доближаващи 320 км/ч – без предпазни колани и на писти без бариери против катастрофи.

Когато през 1938 г. Адолф Хитлер решава, че рекордът за най-висока скорост на път трябва да бъде постигнат от немец с немска кола и на немски път, всички погледи се обръщат към Розмайер и Карачиола. Така, на 28 януари 1938 г. двамата по отделно правят опити да го постигнат по отсечка на юг от Франкфурт.

Всеки опит бил по-бърз от предишния. В крайна сметка Карачиола постигнал впечатляващите 431.3 км/ч. Дошъл редът на Розмайер. Хората, засичащи постижението му, твърдят, че той със сигурност щял да разбие официалния рекорд. Ключовата дума обаче е „щял“. Никой не знае какво се случва впоследствие. Дори днес – близо 75 години по-късно – най-добрите предположения са, че насрещен вятър повлиява на стабилността на Auto Union. Колата започва да се пързаля близо 73 метра, преобръща се два пъти и прелита 182 метра във въздуха. Розмайер изхвърча от Auto Union и загива. По тялото му нямало нито една следа.

По това време той бил на 28-годишна възраст.