31.3.1923 г.: Третият държавен съд съди министри на доживотен затвор, амнистират ги

София, България 29 Май 2008, 08:05 932 прочита 0 коментара

Заседание на Втория държавен съд, 1913 г.

На 31 март 1923 г. Третият Държавен съд произнася присъди на министрите от кабинета на Васил Радославов за участието на България в Първата световна война. Шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите получават от 10 до 15 години затвор.

Държавният съд е непостоянно действаща съдебна институция, създадена със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция. Устройство на съда Законът за съдене на министрите предвижда следната процедура: • Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание, но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители. • На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция – от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода. • Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души – един от Върховния касационен съд, който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища. • Членовете на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър. • След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител. • При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела. Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване. От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване. Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели, от които 10 действителни (постоянни) и 4 запасни (резервни). С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд включва: председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни. Работа на Държавния съд Първи държавен съд Държавният съд е свикан за първи път през 1903 г. по искане на депутати от ХІ Обикновено народно събрание, заседавало през 1901-1902 година. Подсъдими са министри от правителството на Тодор Иванчов (1899-1901) , обвинени в измяна и корупция. Държавен обвинител е Александър Малинов. На 3 юни 1903 г. съдът осъжда на осем месеца затвор Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов за нарушаване на Конституцията, но присъдата не влиза в сила, тъй като осъдените са амнистирани от избраното ХІІІ Обикновено народно събрание, започнало работа на 2 ноември 1903 г. Васил Радославов, като министър на вътрешните работи в двете правителството на Димитър Греков и това на Тодор Иванчов (1899 - 1900), ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Втори държавен съд Второто свикване на Държавния съд е през 1913 г. по искане на депутати от ХІV Обикновено народно събрание (1908-1911). Подсъдими са министри от правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Държавен обвинител е Георги Данаилов с помощници Александър Малинов и Александър Милев. Съдът е разпуснат от ХV Обикновено народно събрание преди да издаде присъда. Трети държавен съд Третият държавен съд функционира на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на БЗНС, чиято цел е наказване на виновните за участието и поражението на България в Първата световна война. Наричан по онова време &bdquo;закон-присъда“, водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници на БЗНС, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на т.нар. &bdquo;Народен съд“ от 1944-1945 година. Съдът е свикан на 12 януари 1920 г. по искане на депутати от ХVІІІ Обикновено народно събрание, като първоначално обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, управлявал по време на Първата световна война. Държавен обвинител става Райко Даскалов с помощници Александър Радолов, Константин Консулов и Георги Величков. (За отбелязване е, че Васил Радославов фигурира като обвиняем и в Първия държавен съд.) След проведен през 1922 г. референдум, обвинението е разширено и в него са включени правителствата на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. По този начин земеделското правителство изпраща в затвора повечето водачи на опозиционни партии в страната и превръща Държавния съд в средство за разправа с опозицията. По ирония на съдбата в първите два съда Александър Малинов участва от страната на обвинението, а този път е подсъдим. Третият държавен съд е най-продължително заседавалият и обхваща най-голям брой обвиняеми. Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима осъдени - Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков. Осъдените са амнистирани още през следващата 1924 г. от правителството на Демократическия сговор. Послеслов И трите държавни съдилища приключват дейността си без резултат. Но първият от тях започва работа само 25 г. след Освобождението и сам по себе си е белег за оформяща се макар и в начален стадий държавност, в която правото да е на абсолютния връх на държавната пирамида. Липсата на демократични традиции определя техния провал. През 1944 г. по волята на победителите във Втората световна война в победените държави са съдени виновните за съучастие във войната с нацистка Германия. И само като въпрос да се формулира: Няма ли и други за съдене от най-новата ни история? /По материали в интернет/