Ал Бано е добре познат в България. През май миналата година той беше за кратко в София. В предаването “На кафе” по Нова телевизия певецът разказа, че за първи път е дошъл в страната ни преди 50 години. Помни и радушния прием на публиката на фестивала “Златният Орфей”. Незабравим за българските му фенове беше концертът на Ал Бано и Ромина през ноември 2022-ра. 

Интервюто, което публикуваме, получихме със съдействието на в. “Авенире”. 

- Сърцето на Ал Бано е пълно с любов към онези, които страдат. Вие цял живот защитавате слабите, болните, угнетените?

- Животът ми така се стече, че видях много мъка. Децата са голямата ми слабост. Първата ми среща с болни дечица я организира професор Умберто Веронези в Раковия институт в Милано. Видът на невръстните същества без косички беше ужасен шок за мен. Пях пред тях, а професор Веронези призна: “Не можеш да си представиш колко е важно да се срещат с хора като теб. С известни певци и артисти. Все едно поглъщат животоспасяващо лекарство. Ти подари на болните деца един нормален следобед”. Не мога да забравя тия думи. Признателен съм и на дон Верзе, моят съдружник в основаването на болницата “Сан Рафаеле”, за която през 1996-а написах химна “Анджело Рафаеле”.

- В “Сан Рафаеле” бе лекуван Тото Кутуньо - великият музикант, продал над 100 млн. плочи, който си отиде на 22 август 2023 г.? 

- Страхотен мой приятел. Тото остави голяма празнина в света на музиката. Много му завиждаха, някои го недолюбваха. Ония, които го критикуваха яростно, опитаха и с мен да го направят, ама не им се получи. 

Не се боя от критиката, никога не ме е обезсърчавала

Затова съм жив и здрав. 

- Как всъщност се опитваха да ви уязвят?

- Никой не се осмели да критикува гласа ми. Всичко това започна, когато се оженихме с Ромина. Пророкуваха, че бракът ни ще изтрае не повече от месец. Не познаха. След това се заровиха в семейните ни проблеми. Все намираха да кажат нещо злостно за новите ми записи. 

- Вие сте от село, а кариерата ви тръгва от Милано? 

- Пристигнах пред катедралата в Милано през 1961-ва. 

Баща ми ме обяви за луд

Той беше убеден, че след 3 месеца ще се върна да работя в нашето лозе. Не се върнах. Станах сервитьор и печелех 25 хиляди лири на месец - 10 хиляди отиваха в пансиона, където спях, а 15 хиляди изпращах вкъщи. Баща ми се смири, убеди се, че съм отговорен. 

- Кой е за Ал Бано синьор Адриано Челентано, този тайнствен човек, който някак неусетно се появява и изчезва от сцените? 

- Челентано е моят добър гений. Неговият клан, звукозаписната му компания ме прие, даде ми рамо в музиката. Спомням си, че в клана имаше един господин, Дела Бона, той се занимаваше с организацията. Подписах първия си договор за звукозапис благодарение на саксофониста в клана Челентано - синьор Натале Масара. С клана изнесох четири концерта в Женева.

Почувствах се сякаш съм кацнал на Луната. Дела Бона се грижеше за всичките договори. Един ден го видях с увиснало чене, защото Челентано току-що беше скъсал договор на стойност 1 млн. стари лири пред очите му. Адриано беше гладен за забавления и толкова много вярваше в таланта си, че можеше да откаже и най-скъпо платения договор. От време на време се чувам с него по телефона и когато си говорим, отново съзирам онова пъргаво, пружиниращо момче, изпълнено с живот и желание да учудва света.

- Назовете артиста, омаял Ал Бано!

- Доменико Модуньо. Той направи революция в популярната музика. Сякаш я обърна наопаки и завладя Италия. Модуньо беше моята отправна точка. С Модуньо се срещнах за първи път през 1967-а в Ню Йорк. Той търсеше американски импресарио за своя мюзикъл “Риналдо на село”. Аз имах концерти. Една вечер дойде да ме чуе как пея и накрая се срещнахме. Не беше особено сърдечен.

- Може би великият Модуньо се е страхувал, че вижда раждането на неговия пеещ съперник?

- Не, той ме уважаваше, пък и нямаше от какво да се страхува. 

Модуньо беше чудо, уникален и недостижим глас

Завършен артист. Блестеше в киното, театъра, мюзикъла. Той първи запя на нашия диалект от Саленто. Песните на Модуньо ще останат завинаги, те са италианска запазена марка по целия свят.

- Но и на Ал Бано песните са вечни. И Ал Бано е отличен артист!

- С песента “Нел соле” през 1967 г. се класирах на 64-то място в Билборда на САЩ. Предлагаха ми американска кариера, но тогава виждах само Италия и моето село. През 1968-а в Сан Ремо изпях “Ле сиепе” заедно с Боби Джентри. Стана хубаво. На следващата година пях в Техеран за шаха на Персия и поех по трънливия път на голямата международна кариера. Този път продължава и днес. 

- Над 25 милиона грамофонни плочи, 26 златни плочи, 8 платинени, стотици концерти. Кои от тях остават незабравими?

- На площад “Сан Марко” във Венеция, когато спечелих “Сребърната гондола”. Изпях “Нел соле” и видях как хората полудяха от възторг. Тълпа, завладяла площада между водата и небето. Уникално, необикновено шоу. Незабравим за мен е и концертът в Атина пред 90 хиляди души. Вече бях записал “Усмихнатото момче” от Микис Теодоракис, композиторът на “Зорба гъркът”, символът на тяхната свобода. Най-екзотичният ми концерт беше в Гуаякил в Еквадор. Сцената се издигаше в средата на колибите, наоколо - тълпа. Сред тълпата тичаха прасета. Това е най-странното място, на което съм пял.

- Преживявания на един истински принц на поп музиката, роден може би за да пее опера?

- Майка ми беше обикновена селянка. Не беше ходила на училище. Обаче знаеше наизуст “Каста Дива”, арията от операта “Норма”. Имитираше легендарната Мария Калас. Това бе първата музика, която чух в нашия дом. Така се случи, че в Рим се сприятелих с режисьора Джанкарло дел Монако, син на великия тенор Марио дел Монако. Гледах го в “Отело”. Запознахме се. Марио дел Монако прояви интерес към моите музикални дарби. Искаше да опознае гласа ми. Хареса му как пея. Каза: “Тебе, сине мой, са те откраднали от операта”. Аз пък се погрижих операта да не ме открадне и тръгнах по стъпките на Модуньо и Клаудио Вила, които една вечер във Венеция ми казаха: “Момче, ще стигнеш далеч!”. Намерих си моя път. Андреа Бочели и Ил Воло показаха като мен, че дори в поп музиката има оперни страници.

- Да говорим ли за Украйна, която ви постави в черния списък като приятел на Путин?

- Аз съм само приятел на мира. Вече пях в Бари за мира между руския и украинския народ. 

Някога, много преди войната, казах, че Путин е най-западният от руснаците

Но той отприщи война, която убива невинни, цивилни, деца. Като всички войни!

Търсиха ме от Москва да пея, но аз вече казах, че докато има война, няма да отида там. В деня, когато мирът се върне, ще направя концерт в Русия и в Украйна. Мечтата ми е това да се случи по-скоро. 

- Познавате се с папа Франциск?...

- През миналия век срещнах всички папи и имах късмета да общувам с папа Пий, който ме благослови на 13-годишна възраст за едно пътуване до Сан Джовани Ротондо. След това папа Йоан Павел II стана мой кумир, за него пях 7 пъти във Ватикана. А майка Тереза от Калкута кръсти дъщеря ми Кристел. На папа Франциск донесох подарък неиздаван диск със сакрална музика, записан специално за него. Дискът съдържа пиеси за вярата. Моята музика е посветена на хората, които страдат.

- Мечтата, която тепърва ще се сбъдва?

- През 1973-та в Челино Сан Марко създадох първата винарна, през 2000 г. - втората. Мечтаех толкова много за третата, която се роди през 2023-та. Произвеждам вино, искам да продължа да го правя. Да стигна 5 милиона бутилки годишно. Щастието - това е чаша вино.

Щрихи към биографията

ъАртистът е роден на 20 май 1943-та в Челино Сан Марко. Родителите му са обикновени хора. Баща му служи в Албания и тъй като местните се отнасят добре с него, той кръщава сина си Ал Бано. 

♦ Певецът се жени за Ромина Пауър, с която имат 5 деца. Бракът им се разпада през 2012 г. след огромната трагедия, която сполетява семейството. Най-голямата им дъщеря Иления изчезва мистериозно в САЩ. След дълго издирване накрая Ал Бано сам я обявява за мъртва. Въпреки мъката по дъщерята и раздялата със съпругата Ал Бано продължава да пее. Освен известния дует с Ромина Пауър, певецът работи успешно с Монсерат Кабайе, Пако де Лусия, Пласидо Доминго, Хосе Карерас и много други именити артисти.

♦ По примера на баща си Ал Бано обича хубавото вино и с удоволствие го произвежда.

Подготвиха Мария СТЕФАНОВА и Масимилиано КАСТЕЛАНИ