Даже и на водно колело не се качвам вече. Това разказва Нонка Стоянова от село Антон, една от оцелелите при потъването на кораба "Илинден" в Охридското езеро, пише "Телеграф". Девет години след трагедията Нонка работи като експерт "Социални проекти" в местната община.

"На тази дата обаче (5-и септември б.а) обаче спомените се връщат задължително. Сякаш беше вчера. Повечето бяхме отгоре на палубата. Разговаряхме, смеехме се. 

Една от спътничките ни имаше рожден ден. Тя беше заедно със съпруга си на корбачето. Жената дори мина да почерпи. Нищо не предвещаваше, че нещо ще се случи", спомня си Нонка. 

"Стана за секунди. Корабът се обърна и паднахме във водата. Страшно беше. Настана паника. Хората от съседните корабчета и лодки започнаха да хвърлят спасителни жилетки и пояси. Като ни изкараха на пристана, там вече бяха наредени едно до друго телата на част от удавените", спомня си оцелялата жена.

Трагедията разделила и съпрузите Мария и Павел от Пирдоп. "Бяхме на носа. Там имаше пейка и с мъжа ми седнахме. Разглеждахме, разговаряхме. 15 минути след потеглянето, на около 200 метра от брега, станало най-страшното. Корабът започнал да се накланя и пълни с вода. 

"Стана за секунди. Не мога да плувам и до последно се държах за пейката. Мъжът ми реши да се пусне почти веднага", спомня си Мария и очите й се насълзяват. Тогава за последно видяла Павел жив. 

"Като срещна някой от оцелелите и мислено им се покланям, защото видяха смъртта в очите и защото бяха съпричастни с болката на останалите, които загубиха близък както ние. Това разказва баба Иванка от с. Антон. Трагедията отнела Мария - Майката на внуците й Георги и Мирослав. 

"Втори живот живеят те", казва Иванка за преживелите "Илинден" и разказва за друга оцеляла в трагедията жена, която след инцидента изпитвала ужас от душа в банята. "Живият си е жив, жалко само за майката", заключава възрастната жена, хвърляйки поглед към снимката на снаха си Мария. 

32-годишната Мария работила в магазин. Тръгнала на фаталната екскурзия, защото една комшийка се отказала и тя заела мястото й. Когато тръгнала, двете й момчета са били на 10 и 5 години.

"140 лева струваше тая екскурзия. Платиха си смъртта с тях", въздъхва бабата.