Недоволствата от политиката на Меркел тепърва ще се разрастват. Вълната предстои. И всички ще затънем. Такава е международна конюнктура. Ние сме принудени да живеем при тези конкретни условия. Докато не се промени конюнктурата, ще се затъва, в това няма съмнение, обяснява историкът акад. Константин Косев в интервю за "Епицентър".

- Съединението е една от най-светлите страници в българската история, извършено с духа и енергията на целия народ. Ако днес бъдем изправени пред такова изпитание, смятате ли, акад. Косев,  че сме способни на подобно геройство?
- Не, днес не можем. Загубихме инерцията на миналото, загубихме българския дух. Някогашният български народ го няма. За изминалите 20-30 години огромна част от свестните, способните и енергичните млади българи напуснаха държавата. Наред с това в последния четвърт век държавата ни преживя тежки мигове по всички линии – днес у нас няма нито една нормално работеща система: и сигурност, и образование, и здравеопазване - данните за неграмотните у нас са направо стряскащи! Данните за демографската криза са ужасяващи! Ние изчезваме като народ. Има данни, че парите, идващи от българи гастарбайтери, надминават националния доход. Това е нечувано! Такава държава няма възможност за прогрес, за просперитет и е обречена на лоша перспектива.

- Много песимистично говорите!
- Разтревожен съм за бъдещето на страната ни. На всичкото отгоре в исторически план ние винаги сме били жертва на международната политическа конюнктура. Лошите неща ни се случват, щом попаднем в нея. Така е било още от времето на цар Шишман – тогава три български княжества се опитват да дадат отпор на нашествието на турците, а всъщност воюват помежду си, използвайки османски наемници. И българската държава изчезва от картата на Европа. След възстановяването ѝ един от звездните мигове в историята ни е Априлското въстание. Много жалим за жертвите и за пролятата кръв, но това е велико дело на българския народ с възрожденски дух, устремен към възстановяване на държавата си.

Само две години след Априлското въстание „българската тема” стана централна в разрешаването на Източния въпрос и Великите сили го решиха -България възкръсна като политически субект,  като държава, фактор в Европа. А Съединението затвърди това.

Съединението беше в рязко противоречие с решението на Берлинския конгрес. Без гръмне нито една пушка, България извоюва своето единение. Когато става смяната на властта в Пловдив, и Южна България се присъединява към Княжеството, Стамболов казва на Александър Батенберг: „Ваше Величество, имате два пътя – единият е да си вървите в Германия, другият е в Пловдив“. И князът избира правилния път. Целият народ иска това единство, което  Батенберг е усетил, и застава пред него. Когато на 6 септември въстаниците арестуват губернатора на Източна Румелия Гавраил Кръстевич и го качват във файтона, държат се доста оскърбително към него като към служител на султана, той им казва тихо: „Момчета, и аз съм българин“. Какво е искал да каже?  И аз съм „за“!

След това започва най-трудното - Сърбия напада България. Все още не е ясно по какви причини – дали е насъскана от Австро-Унгария или от Русия. Тогава Русия рязко променя политиката си. След убийството на цар Александър II Освободител, наследява го неговият син, който отменя всички реформи на баща си. И спрямо България и Батенберг е негативно настроен. Русия се обявява против Съединението, дори дават нареждания на руските офицери да напуснат България. Но руското общество не е единно и затова много от тях остават тук да помагат.

-  А ако се бяхме забавили, ако Съединението не бе станало  толкова бързо след Освобождението, каква съдба бихме имали?
- Ако бяхме разделени още няколко години, в Източна Румелия щеше да се създаде нов елит. И той трудно след това би се лишил от облагите си да управлява. Така стана с Румъния и Македония. Молдавия е най-истинската част от Румъния, там са интелектуалците на народа, но поради факта, че дълго са живели откъснати, и до днес са разделени. Ние сме имали историческия шанс, че Съединението е станало бързо, няколко години след Освобождението. За съжаление, то става частично, тъй като замисълът е бил и Тракия, и Македония да влязат в границите на българската държава, но те нямаха готовност. И тук искам да подчертая ролята на Абдул Хамид за успеха на Съединението.

Той отказва да реагира, когато Сърбия напада Княжеството,  счита, че е нападната Османската империя. Яд го е на англичаните, които по време на Берлинския му взимат Кипър, без да му кажат. И казва: „Такива съюзници не ми трябват”.

- Да се върнем на силата на българския дух, на порива за единение, което днес толкова ни липсва. Няма такъв акт в историята, в който целият народ да гледа в една цел.
-  Абсолютно! В Източна Румелия вече е имало създадени партии – съединисти, антисъединисти, които търсят начин да се устроят в новата обстановка, но всички единодушно застават зад Съединението. А и политическата конюнктура е способствала за това. Ние винаги сме били включени в някаква орбита – германска, руска или съветска, по-късно. Когато страната се включи в такава политическа орбита, великата сила си създава свой персонаж, който богатее с нейна помощ. Тази велика сила доминира в обществените отношения, тя е покровител на елита, плаща луди пари и си създава т.н. „компрадорска“ управляваща върхушка, която ѝ служи. И естествено вече няма общо с българския народ. Това е тъжната съдба на нашия народ. Така беше при социализма - всичко се управляваше от Москва.

- А сега?
- Защо трябва да го казвам, като всички го знаят – от новия голям брат, за когото положението е по-сложно, защото освен нас, той управлява и цяла Европа със своята икономическа и политическа мощ. И затова на Европа ѝ предстоят тежки дни. Съдбата на Европа ще е тъжна, защото САЩ си представят, че тя би могла да функционира като американските щати. Грешката на САЩ е, че те виждат света по свой образ и подобие, а Европа е сбор от нации, които имат дълбоки корени, с 300-400-1000 годишна история, и те не се поддават на подобен тип управление. САЩ може да са много богати, силни политически, да командват света,  да имат свое влияние във всички точки на планетата, но опитите им да насаждат своята система по други континенти завършват с пълен провал.

-  За самите континенти, не за САЩ обаче.
-  И за тях! Само че резултатът ще се разбере по-късно. Защото сега разрухата в света дойде от разрушените режими в Азия: Ирак, Либия, Сирия, а  страдаме ние, страда Европа. Вълната от мигранти, която ни залива, е толкова опасна, че още не можем да прогнозираме последиците ѝ -  това е повторение на Великото преселение на народите. На Европа ѝ предстоят тежки години, но и за САЩ някой ден балонът ще се спука. Защото това е напълно изкуствена конструкция. Едно време доларът имаше златно покритие, което отдавна вече го няма. Сега доларът се крепи на икономическата, политическата и военна мощ на САЩ. Лошото е, че при спукването на балона, не само САЩ ще пропадне, но и целият свят ще се разтресе. Нима е нормално обикновените американци да владеят само 1% от общата база на богатствата? Ето затова някой ден този балон ще се спука

- А нас какво ни чака?
- Ние сме най-зле, защото сме по периферията. Бог ни е дал най-добрите условия за живот: топлия климат до Средиземно море, Черно море, красоти и планини и плодородна земя – с всичко това ние се оказахме на ръба на двата свята и сме директно застрашени от прииждането на бежанци. Аз дори не ги наричам така. Бежанец си, когато бягаш, поради някакви условия в своята страна, а тук ни заливат маси хора от Афганистан. Очевидно някой ги насочва. Идват не само нуждаещи се, идват и дават луди пари на трафикантите, за да стигнат до Европа.

- Може ли това да е нечий сценарий за съсипването на Европа?
- Не вярвам, че има център, който да подготвя и изпраща тези огромни потоци от миранти. Но не е трудно да създадеш обстановка на обща нестабилност в дадени страни, в цели региони дори, което се превръща в предпоставки за такова поведение на хората. После им казваш: "Отивате там, в Европа плащат за безработица, плащат социални" и те хукват. Защо не искат да останат у нас, а непременно в Швеция, в Германия – така им е казано, това са богатите държави. Така се създава внушение. Чудя как Меркел не усети това. Имали в Германия нужда от работна ръка. Но тези хора не искат да работят, те бягат към по-добър живот.

- Меркел загуби вчера в родната си провинция на местни избори от антиимигрантска партия. Това сигнал ли е?
- Недоволствата от нейната политика тепърва ще се разрастват. Вече има бунтове в Дрезден, Берлин. Вълната предстои. И всички ще затътем. Такава е международна конюнктура. Ние сме принудени да живеем при тези конкретни условия. Докато не се промени конюнктурата,  ще се затъва, в това няма съмнения!

- Как оценявате усилията на премиера Борисов да балансира в тази сложна обстановка?
- Подкрепям неговите разсъждения за причините, довели тази масова мигрантска вълна, и опитите му да балансира между великите сили. Защото нямаме друг начин, освен  да балансираме в тази ситуация между Русия, Турция и Европа. Това е нашият район и трябва да балансираме, доколкото е възможно в наш интерес.

- Защо тогава му скочиха така яростно и от ляво, и от дясно?
- Скочиха му хора, които гледат главно собствените си или партийни интереси. Бойко Борисов еволюира и израстна като държавник, усети проблемите в дълбочина, доста добре ги вижда в перспектива и прави всичко възможно да смекчава положението на България. Особено ми харесва, че той пое разумна политика по отношение на Турция.

- В ударите между всички партии.
- Точно така. Лидерът, държавникът има особен вид рецептори -  ако му липсват такива рецептори, не става за нищо. Борисов превъзхожда всичките, които днес са на политическата сцена. Има нюх за политика, за проблемите. Трябва да действа с твърда ръка спрямо мигрантите. Може би трябва да променят законите. Да се приемат само майки с деца до 18 годишна възраст, другите да се връщат. Няма друг изход – държавата трябва да се опази.

- Казвате, акад. Косев, че трябва да балансираме, доколкото е възможно в наш интерес по отношение на Турция. Но имаме исторически наслоения спрямо нея. Как да ги преодолеем?
- Ние имаме наследство от Османската империя - едно изцяло негативно отношение към Турция. Но тук искам да добавя, че като историк на Възраждането, занимаващ се с това как в възникнала българската държава и как е била просперираща по време на Възраждането като най-богатата територия на Османската империя, сега като погледна, ме боли сърцето. Сега виждам една омаломощена България, която от ден на ден пропада и една Турция, която просперира с невиждани темпове. Ето, наскоро трети мост издигнаха над Босфора, който струва милиарди. Да, те имат проблеми със Сирия, с Кюрдистан, с терористите..

 - И с демокрацията
- Що се отнася до нея, искам да каже – историята учи, че просперират тези империи и държави, които се управляват от просветени монарси, това е т.н. просветен абсолютизъм. И трябва да се прави разлика между тоталитарен вид управление и авторитарен. Огромна разлика има, която от масата хора не се вижда. Парламентарната демокрация от този тип, както е при нас, е възможно най-лошата форма на управление, тъй като тя предразполага към хаос. Този хаос не можеш да го спреш по никакъв начин, той просто си съществува и от време на време така се задълбочава, че дори елементарни решения не можеш да вземеш. А пък съчетанието с либерализма направо води до упадък. Това показва историята – днешното време е точно такова. Там, където има повече ред, е по-добре. Смятам, че за такива общества като нашето, президентската република е по-добре. Това го доказват общества като Франция. Вижте какво направи Де Гол.

- Акад. Косев,  ако бяхме президентска република с един Плевнелиев, какво щяхме да правим?
- Не може такива такива съображения да те водят при избор за начина на управление. Когато имаш такъв като Плевнелиев, изчакваш края на мандата му, отдаваш му заслуженото и избираш по-подходящ. В началото на прехода, когато обсъждахме тази тема, и аз трябваше да направя предложение в ръководството на партията, казах, че една страна, която е управлявана през цялата си история, 1 300 години,  от царе, от султани и от първи секретари, няма никакви традиции в демокрацията и щом започне преходът от планова към пазарна икономика, ако няма централна, силна власт, ще настъпи хаос. Трябва да има регулатор – силна ръка, авторитетна личност. Не ме послушаха. Казаха ми: „Ти какво сега, искаш Жельо да ни управлява ли? И кого да върнем, Тодор Живков ли?“ Викам: „Както искате, но ще видите какво ще стане“. И така стана. Сега всеки плаче. Жельо отдавна го няма, щяхме да си изберем друг, Живков не можем да върнем. Сега трябва да променяме Конституцията, ако искаме да променим управлението, но това е невъзможно. Конституцията е така направена, че да не може да се промени. Може да се промени само по начина, по който Ердоган го направи. И Ердоган, помнете ми думата, с всичко това, което той прави, печели гласове, които да го избират. И влияние. Виждате и Меркел, и Обама, и Путин го подкрепиха.

- Ще успее ли той да натисне Европа за либерализация на визите за турците?
- Да, да, да. Борисов го каза много добре – Европа ще облекчи визите за тези, които имат нужда, както беше при нас по времето на социализма. Какво пречи, Европа не губи.

- Допускате ли, че Ердоган може да пусне вълната мигранти към нас?
- Не. Специално към България няма да го направи. И той, както и ние, иска да има добри комшии, в Турция няма лошо отношение към България, винаги са били великодушни и благосклонни. Такава им е нагласата.

- А доктрината на Давутогглу за възраждане на Османската империя не трябва ли да ни притеснява?
- Всяка държава иска да се хвали с мналото си, за да поддържа родолюбието и патриотизма,  както ние се хвалим със Симеон Велики и България на три морета – това подсилва самочувствието. Това се прави с възпитателна цел. Проблемът е, че Турция върви напред, а ние - назад. Не само икономически, а във всяко едно отношение  – в образованието, в медицината – там всички системи работят. Спомнете си, по времето на тоталитаризма, как мечтаехме да отидем в Западна Европа на пазар да си купим някоя запалка или шушляк. Наричахме ги империалисти, хвалехме нашия строй, и сега какво стана – те спечелиха съревнованието. Но ние не взехме нищо добро от тях, напротив, разрушихме си системите, които работеха, и днес всичко е в разруха. В Европа безработният получава по-голяма заплата от този, който у нас работи. Сега у нас професор по история взима 800 лева заплата! Това е смешно, унизително. И няма изгледи да се оправим!

- Тъжен е този наш разговор с вас, акад Косев! И то в навечерието на празник.
- Докато не осмислим девиза на Левски – „да работим така, че работата ни да свети и Българско да гърми най-блестящо като едничка държава в цяла Европа”, няма как да се оправим.

Едно интервю на Валерия Велева, "Епицентър"