Ще задълбочим връзката с университетите чрез общи магистърски и докторски програми, каза в интервю за "Монитор" председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски.

- Акад. Ревалски, какви цели си поставяте за втория ви мандат като председател на Българската академия на науките?
- Две основни цели си поставям като приоритет за втория управленски мандат. Първата е да бъдат запазени висококвалифицираните кадри в системата на БАН, като им осигурим едно добро устойчиво развитие.

Тук говоря не само за отличните учени, с които разполага академията, но и за помощния ни персонал. Научната ни инфраструктура се поддържа от висококвалифицирани специалисти – инженери, лаборанти и др.

Все още не можем да кажем, че сме осигурили напълно устойчивото развитие и приток на млади хора в БАН. За да успеем, трябва да постигнем адекватна оценка от страна на Министерството на образованието и науката на труда на учените в академията.

Прозрачните условия за кариерното развитие и съвременните условия на труд са двете важни допълнителни предпоставки за устойчиво развитие на научния потенциал.

Втората цел е също много амбициозна и с нея не можем да се справим без държавните институции – да намерим средства, с които да се осъвременят сградите на БАН. За всички основни сгради ще са необходими 60 млн. лв., като реновирането може да стане на етапи. Допълнително ще са нужни немалко средства за оборудването на вътрешността на сградите.

Далеч сме от това условията на труд да радват нашите колеги. Важно е да започнем с осигуряването на по-добри условия за работа. Те ще подпомогнат за привличането на повече млади хора, защото те обичат съвременната работна обстановка. Значение има и научната инфраструктура. Една част от нея сме осигурили и ще продължим да я доизграждаме и поддържаме на съвременно ниво.

- Част от сградите са паметниците на културата. Това ще попречи ли на ремонтните дейности?
- Не, имаме съдействието на Министерството на културата. Миналата година правителството ни отпусна 5 млн. лв. за ремонт на централната сграда и на сградата на Националния археологически институт с музей, които са паметници на културата. От няколко месеца тече основен ремонт на сградата на БАН – Администрация, какъвто не е правен от години.

Екипът от архитекти, инженери и строители е с много богат опит в реновирането на сгради паметници на културата. Поставихме към тях условие сградата на БАН да се доближи максимално до автентичния си вид. И сега всички ние, не само служителите на БАН, но и всички граждани, се радваме на освежената сграда, в два нюанса жълто, каквато е била при построяването си преди повече от 100 години.

Завършва първият етап, който включваше и пълна подмяна на покрива. Предстои монтиране на художествено осветление и подмяна на дограмата. За две от останалите сгради на БАН, които са паметници на културата и които също се нуждаят от неотложен ремонт, имаме обявени конкурси за подготвяне на планове за реконструкция.

- Какви са заплатите в БАН?
- Заплатите на учените в БАН все още са много ниски на фона на заплатите на други категории труд в страната. Ще бъдат увеличени следващата година, но не колкото на преподавателите в университетите. Ако не се намерят допълнителни средства, това ще попречи да привлечем младите хора на работа в академията.

Всеки млад човек се интересува от заплащането и ако има сериозна разлика между това на преподавателите в университетите и на учените в БАН, каквато в момента се очертава, то е много вероятно той да избере висшето училище за място за работа.

- Привлече ли пандемията повече млади хора към академията?
- В направлението „Биомедицина и качество на живот” работят много млади хора до 35 години. Там са основно и дейностите, свързани с изследването на коронавируса, ваксините, тестването на имуностимуланти.

Работата в цялото направление се засили много по време на пандемията. Резултатите от дейностите им ще ги видим скоро, защото трябва време, за да се направят съответните изследвания.

- Докъде стигна работата на българската ваксина?
- Учените от Института по микробиология са съвсем близо до създаването на прототип на ваксината. След това предстоят важни етапи на изпитвания, включително клинични, които не могат да бъдат извършени само от учените в БАН.

В Българската академия на науките обаче има редица институти, които изучават пандемията от други гледни точки – математическите модели на развитието на пандемията, икономическите последици, редица разработки подпомагат онлайн обучението. Изследват се и социалните ефекти върху обществото. Покрай пандемията като че ли много хора разбраха защо са нужни учените.

Ако мога да направя едно сравнение, учените са като необходимостта от армия, ако ни нападне някой враг. Коронавирусът ни атакува и без нашата армия в борбата срещу него, в която са учените и лекарите, няма как пандемията да бъде преодоляна, да се намерят правилните мерки. Пандемията ни показа защо трябва да ги има учените и защо трябва да инвестираме в тях.

- По какъв начин ще задълбочите връзката на академията с училищата, университетите?
- С училищата ще продължим по линия на развитието на иновативни методи на преподаване, които се отнасят едновременно до учителите и учениците. Това е т.нар. изследователски подход в образованието, в който ученикът е активен участник. Една от формите на реализиране на този подход е чрез квалификационни курсове, които организираме за учители.

Относно университетите има още какво да направим. Учените от БАН провеждат над 50 хиляди лекторски часа на година, но провеждането им не е институционализирано. Единият начин да променим това е чрез разработването на съвместни магистърски и докторски програми с университетите.

Това може да бъде на ниво факултети и институти на БАН или между БАН като цяло и висшите училища. По този начин висшите училища ще могат да се възползват от нашия научен потенциал от преподаватели и инфраструктура.

В някои области на науката в академията разполагаме с най-добрата научна апаратура за провеждане на изследвания. Другата линия на сътрудничество с университетите е по линия на центровете за върхови постижения и съвместните проекти с тях.

- С всички висши училища ли ще могат да се правят съвместни програми, за кои направления говорим?
- Говорим за университети, които имат висока степен на научни изследвания. Една от целите на съвместните ни програми е по естествен начин една част от младите хора, преминали обучението, да продължат кариерата си като учени. Затова е важно научните изследвания да са на високо ниво. Ние искаме не просто да обучим магистри, а част от тях да са готови да станат учени, да имат тези качества.

Същевременно ние предлагаме на БАН да се даде възможността да обучава самостоятелно магистри по съвременни програми на високо международно ниво.

В случая говоря за програми, които ще са уникални за нашата страна. Бихме започнали в областта на изкуствения интелект, можем да предложим и уникални програми в природните и техническите науки. Ще привличаме и чуждестранни студенти, затова и част от програмите ни ще бъдат на английски език. Такива програми ще ни дадат възможност да задържим част от българските студенти, които търсят обучение по магистърски програми в чужбина.

- Имате ли информация каква част от напусналите ни млади учени са се завърнали?
- Точна информация нямам. Но тук важното е да се фокусираме върху устойчиви програми, които да привличат учени от чужбина. Такава например е програмата е „Петър Берон и НИЕ” и по нея вече се проведоха две успешни сесии, чрез които се върнаха около 20 души. Извън програмата има и редица други завърнали се у нас.

- Най-голяма част от студентските практики към МОН се провеждат в БАН. Как протичат те сега?
- Практиките се провеждат с отчитане на епидемичната обстановка в страната. Някои са преустановени, други се провеждат онлайн, например в областта на информационните технологии, математиката. Когато става въпрос за експерименти, свързани с апаратура, които са започнали и не могат да бъдат преустановени ситуацията е друга. В този последен случай е създадена организация експериментите да не спират и практиките да могат да продължат.

- Каква е ролята на бизнеса и неговите инвестиции за развитието на науката?
- Когато бизнесът се възползва от един научен продукт, заплащайки за неговата разработка, това е белег, че научната организация е ефективна и полезна за обществото.

Освен с нашия бизнес имаме договори както с чужди фирми извън България, така и с чуждестранни фирми с представителства у нас. Този вид партньорства трябва да се развиват и занапред, защото освен че това показва успеха на нашите институти и лаборатории, това е и начин за финансиране на научната организация и част от учените, които работят в нея.

- Засилва ли се желанието на местния бизнес за сътрудничество с научните организации?
- Напоследък има такива признаци. Избухването на пандемията осуети провеждането на форум, който бяхме подготвили съвместно с бизнеса. Повече от 300 души се бяха регистрирали за събитието, на което заедно с Агенцията за малки и средни предприятия планирахме да покажем наши научни разработки, намерили успешна реализация в бизнеса, и такива, които все още търсят своето приложение в практиката.

Бяхме подбрали около 30 разработки с иновативен характер, които да бъдат представени пред представители на бизнеса, и по този начин заедно да направим първата стъпка към сближаване на науката с бизнеса. Очаквахме голям интерес, който да доведе до прототипи, които след това бизнесът да комерсиализира. Сега търсим начини как да реализираме тази идея, независимо от пандемията.

- Бяхте избран за заместник-председател на Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC). Каква е неговата роля?
- В Консултативния научен съвет на европейските академии (EASAC) членуват националните академии на държавите членки на ЕС плюс Норвегия и Швейцария. Създаден е, за да изработва експертни становища от страна на учените, които след това да се предоставят на политиците на ниво Европейски съюз, които вземат решенията.

Тези становища трябва да бъдат популяризирани и в страните, които членуват в него. Разработват се становища по ключови въпроси като околна среда, здравеопазване, климат и т.н. Два пъти в годината се събираме и всяка академия докладва върху какви разработки работи на национално ниво, такива, които са важни за обществото. Не става въпрос за чисто научни изследвания, а по-скоро за научна експертиза.

Разработките, които представяме от името на Българската академия на науките, по време на срещите показват, че ние като учени с нашата експертна оценка сме обхванали широк диапазон от ключови за страната ни въпроси като енергетика, образование, демографски проблеми и др.

По всички тези теми българското правителство и другите държавни институции са се обръщали за мнение към учените от БАН. БАН определено е сред членовете на този съвет с най-голяма активност от дейности на национално ниво по отношение на експертизи.

Радвам се, че се оценява все повече приносът на новите страни членки, защото в такива организации обикновено доминират големите страни.

Това показва, че членовете на Консултативния съвет са видели успешно реализиране на философията на съвета в нашите доклади – учените да дадат своята експертна помощ на политиците и институциите. Оценили са активността на БАН в това отношение и това само може да ни радва.