Актьорът Стоян Алексиев, когото познаваме не само от театралната, но и от филмовата сцена, няма нищо общо със своя сложен персонаж – директорът на болница „Свети Кирил” проф. Иван Генадиев от хитовия български сериал „Откраднат живот”. За разлика от него той е по-открит и със сигурност води по-спокоен откъм взети решения начин на живот. Почти няма българин, който да не знае кой е проф. Иван Генадиев, който разменяйки две бебета, променя не една или две съдби, но и който дава един нов прочит на темата за любовта. В реалния си живот Стоян Алексиев се оказва от хората, които остават докрай верни на корените и родината си. Затова и разговорът с него е пропит от откровения и емоционални житейски равносметки.
- Как влязохте под кожата на толкова сложен образ, какъвто е този на д-р Генадиев в „Откраднат живот”? Неговата съдба, а и тази на близките до него хора, е белязана с тежки решения, чиито последствия не всеки е способен да издържи…
- Всяка роля може да се изиграе добре, по-добре или най-добре, но в този случай аз не се опитвах да вляза под кожата на сложния образ на проф. Генадиев, а приех персонажът да живее в мен. Избягвал съм съзнателно да го играя, да го „направя”. Професор Генадиев не можеше да бъде куклата, която актьорът манипулира. Всеки снимачен ден беше едно изпитание, защото сърцето ми се пълнеше, мозъкът гореше… 

От изключително значение за мен беше и честното, абсолютното партньорство с колегите ми, с режисьорите, взаимното доверие. Никой от нас, актьорите, не знаеше каква ще е съдбата на героя му, нямаше написан роман, който да прочетем и да видим края. Очаквахме написаното от сценаристите да дойде при нас и разчитахме на рефлексите си, на инстинктите си, на себепознанието си, на работата с режисьорите. Моят герой, проф. Генадиев,

сам прави живота
си твърде,
твърде сложен - 

като разменя двете бебета и така променя съдби, а той самият, през целия си живот, е принуден да носи СВОЯ тежък кръст. За мен беше щуро удоволствие да задълбочавам мистериозността на героя си и в същото време да не скривам светлата му страна.


Актьорът с най-голямата си гордост – трите си деца Елица, Александър и Цветан

Почти година и половина голяма част от ежедневието ми беше свързано със сериала „Откраднат живот”.

Това за мен беше не само професионален, но и морален ангажимент. „Откраднат живот” се превърна в културно и социално събитие за милиони хора в България, а и за хиляди българи, живеещи в чужбина.

В изключително голяма степен се мотивирах и се чувствах цялостен в работата си, като се връщах в спомените от детството и юношеството ми - при моите родители, и моите дядовци – достойни българи, със силен дух и непоколебима вяра на православни християни, чиито съдби бяха променени след съветското нахлуване в България, идването на комунистите на власт и въвеждането на закона за национализацията през 1947 г., който

отнема
(открадва)
всичко, което
моите отци
са създали

построили и развиват, благодарение на високата си образованост и предприемчивост – като истински строители на съвременна България. Израснах сред родителите си, дядовците ми, майче и маминка (както наричах моите баби), и всички близки от двете фамилии, които нито за миг не излъчиха отчаяние или омраза, а грееха от доброта и духовна сила. Това връщане и живеене в детството и юношеството, сигурно ми е било необходимо, за да се почувствам по-здраво стъпил на земята, изчегъртал суетата и излишното его от себе си, а може би интуитивно чувствах, че ще открия някаква близост, родственост - поне в корените, в детството, с персонажа на проф. Генадиев, с когото сме на едни и същи години – според сценария и по идея на продуцентите.
Важно беше да се излъчи последователността на проф. Генадиев, най-вече в изключително силната му обич към съпругата му Евгения, която е и смисълът на неговия живот, последователен е и в любовта си към професията си, към отговорността си като директор на болницата, която сам е издигнал като една от водещите в държавата, а и към всички, които той е избрал да работят в тази болница. Но... той извършва престъплението твърде млад – 32-годишен.

- Доста тежко престъпление, макар той да казва в един от епизодите „…от любов”!
- Извършва го, разменя бебетата, с което до голяма степен променя съдби. Не с цел да забогатее, да просперира или нещо подобно. А за да спаси живота на съпругата си, да спаси майката! Не! Не съм и няма да бъда адвокат на професор Генадиев.

- Паралелите, които правите с реалния си живот и съдбите на близките ви хора, вероятно са спомогнали пресъздаването на д-р Генадиев да стане така убедително…
- Да, той е от породата изключително силни личности, които живеят със своята истина. Аз се постарах да допусна Иван Генадиев до себе си, но без да му влияя, нито пък той на мен. Бях честен и спрямо себе си, и спрямо него. Рейтингът на сериала е огромен, ненадминат. Вълнуващо е, когато хора от различни възрасти ме спират, изпълнени с огромно желание да си говорим, да споделят. И децата, които са безкрайно искрени в реакциите си. Да ги впечатли един такъв персонаж като проф. Генадиев, който е възрастен мъж вече, освен това той е набеждаван, обвиняван, притискан. А те го обичат! Може би точно заради това.

- Какво ви казват?
- „Проф. Генадиев, обичаме ви!”, ето това. Това е изключително. Думи от малки деца И от възрастните, разбира се. Това са хиляди, хиляди хора, невероятно е усещането. Благодарен съм им. Сред тях имаше само две жени, които казаха: „Много добър сценарий, прекрасни сте всички, но какво направи проф. Генадиев, трудно ни е да приемем, не го харесваме” (смее се). И на тях съм благодарен, oт сърце.
 

Талантливият екип на болница „Свети Кирил” в „Откраднат живот” се превърна във всенароден любимец

- А близките ви как реагират?
- Моите сестри във Варна гледат сериала, племенниците ми, всички. Те са критични и не прощават, но този път нямат забележки. Щастливи са да видят, че брат им и двамата му синове Цветан и Александър Алексиеви (племенниците им), са така достойни в изключително успешно телевизионно произведение на изкуството. Този сериал всъщност извърши нещо много, много добро – точно в тези години сега, когато в България сме много разединени и сме просто едно население, за съжаление, а не обединен народ – ето, че

сериалът някак
си събра,
приобщи хората!

Този изключително успешен български културен продукт им подейства много красиво. Толкова усмихнати хора. Но не само, защото срещат някой от нас, актьорите, и се усмихват – те се усмихват вътре в себе си, когато започват да говорят, когато се връщат към това, което са гледали и ги е впечатлило, коментират го, анализират – на един чудесен, ясен български език. Те просто са щастливи, че могат да споделят, че това е стигнало до тях, че е останало в тях. Искат да го споделят, да го разпръскват като настроение. Почти всеки ден се случва да ме спират хора, които да казват, че гледат сериала от Брюксел или пък от Испания, Лондон, Москва и т.н.

- Върнахте се назад към корените си, но казахте и нещо много важно, на което обръщам специално внимание – че в днешно време в България все по-рядко се говори като за народ, нищо, че сме малка държава и би било далеч по-логично да се хванем един за друг, както са мнозина по света. Ние някак все намираме причина да не сме обединени, какъвто ефект всъщност постигна този сериал…
- Много ви благодаря за тази изключително важна връзка, която правите. Аз явно неслучайно се върнах назад към корените си,… но си дадох сметка защо съм го направил чак след като ви чух сега. Системата у нас открадна много животи. Открадна ги със закон! Да, много

откраднати
животи, но какво
се оказва - че
духовното живее!

Моите родители, дядовци, баби, лели, и още много други българи, съхраниха този дух, усмивката, човешкото си настроение. Помня прекрасните ни семейни събирания в къщата ни в центъра на Варна - на празници, с песни, настроение, въпреки трудностите в живота ни. Времето беше тежко. Например, мои приятелчета от началния курс, през първите години в училище, идваха и със сълзи в очите ми казваха: „Извинявай, ние не можем да бъдем приятели с теб, забраниха ни, баща ни каза, че вие сте буржоазно семейство”. И плачеха. А нашите две фамилии – Алексиеви и Тачеви, винаги през всичките години и досега, са обичани, и дълбоко уважавани от варненци, защото винаги са били на страната на истината, в помощ на изпадналите в беда, в защита на несправедливо преследваните от диктаторските власти, смели и духовно силни! А вие, Анелия, сте абсолютно права, че сериалът „Откраднат живот” постигна ефекта да погледнем на себе си като народ, а не като население.



С малкия си син Александър Алексиев са страхотен тандем (горе)... и с големия Цветан Алексиев(долу) също!



- Открих един ваш цитат преди години. Казвате, че ако имате възможност да се преродите, никога не бихте станали отново актьор…
- А нямаше ли и още една думичка – „…актьор… в България”?! За съжаление трябва да го кажа и в този момент. Започва една много странна деградация и това ме прави тъжен. Става дума най-вече за театралното изкуство в България, защото в киното, струва ми се, все повече млади режисьори започват да създават чудесни филмови произведения. Там е по-честно и по-смело.

В театъра
е повече
самолюбието,
суетата...

И си позволяваме това да се случва сега, когато все още могат да се видят, макар и твърде-твърде рядко, спектакли с вкус, със стил и с послание, което не ти се натрапва, а стига до теб, докосва те, вълнува и въодушевява.

- Много пъти информацията, че ще станете директор на Народния театър, в който работите от 80-те години, е оживявала като смисъл в публичното пространство, но нищо повече. Кое ви спира всъщност?
- Преди последния конкурс за директорския пост в театъра, отново ми зададоха този въпрос публично. И аз казах това, което бях споменал и преди години – че с държавата няма да подписвам договор. Системата на управление на българския театър е заплашващо странна.

- Връщам ви отново в „Откраднат живот”, където виждаме много проекции на проблеми от реалния си живот, свързани с порочни практики и в здравеопазването, и в други институции, най-вече в деликатните човешки взаимоотношения. Продуцентите се осмеляват да ги покажат, осмелявате се и вие, актьорите, чрез таланта си, да ги представите в пълната им картина..!
- Мои приятели - колеги, ми напомниха наскоро, как съм казвал, че не искам да влизам в домовете на хората, като си натрапвам муцуната по телевизора, няколко пъти в седмицата, в някой сериал. Обаче, ето че продуцентите на „Дрийм тийм” и най-вече Евтим Милошев промениха това. Първо, с ролята ми в „Дървото на живота”, която беше прекрасна, а сериалът може да се нарече шедьовър на телевизионното филмово изкуство. И сега, „Откраднат живот” – сериалът, който приобщи милиони хора у нас и ги привлече със силата на драматургията, с изключителното майсторство на всички екипи, с професионалната и човешката всеотдайност и истинност на всеки един актьор, на прекрасните колеги от масовката! Болницата „Свети Кирил” е метафора на държавата ни. „Откраднат живот” е сериал, който ни предизвиква да се замислим, да погледнем по-реално на всичко, което се случва около нас, приобщава ни и ни дава настроение и кураж да върнем вярата в себе си. Да, ние можем да бъдем народ, а не само населението на България!

- В сериала участват и двамата ви синове – Александър Алексиев (Александър Василев (Генадиев) в „Откраднат живот”) и Цветан Алексиев (Емил Богданов в „Откраднат живот”). Трудно ли ви е да ги погледнете само като актьори?
- Сега ще ме накарате да дишам дълбоко няколко минути, защото когато става дума за моите деца, е така, вълнувам се. И за Цветан, и за Александър, и за дъщеря ми Елица. Благодаря на Бог, че ми е дал такива прекрасни деца.Те са невероятни. В изкуството, ако не си добър човек, ти си просто един посредствен творец. Говоря не за характери, а за човещина. Ако светът е такъв, каквито са моите деца, земята ще бъде Рай!

Невероятни
човеци. Те просто 
са велики

Но не защото са мои деца, а защото са скромни, работят честно и никога не са се взимали на сериозно. Трудят се страшно много. Имах голям късмет и вдъхновение да бъда в сериала със синовете ми. С Цветан сме заедно и на сцената в театъра.

- Дъщеря ви пък е цигуларка, встрани е и от филмовата, и от театралната сцена…
- О, нейната оценка, за всички нас в семейството ни, е най-интересната и най-важна. Тя е толкова мъдра и искрена. Прекрасен и талантлив човек! И не ми е неудобно да го спомена, защото говорим не само за връзката родители-деца, но и за учител-ученик. Аз се уча от дъщеря си Елица. Не съм най-добрият ученик, но важното е, че сме заедно. Елица завърши Музикалната академия, а сега специализира в Нов български университет - съвсем нови специалности, много интересни.

- Има ли роля, която още не сте изиграли, а винаги сте искали? Преди време попитах Ернестина Шинова за същото, а тя ми отвърна, че наскоро е сбъднала една от мечтите си – да играе силно драматична роля…
- Искам сега чрез вас да поздравя Ернестина Шинова за всичко, което прави и начина, по който работи. И не само от мен са поздравите, а и от много млади колеги, които гледат „Откраднат живот”, и са очаровани! Оценката на зрителите е показателна. За мен е огромна човешка сила да смениш жанра, стила – не казвам, че Ернестина е вързана за другия жанр, комедийния, но наистина отдавна не беше влизала в тези сфери, а виждаме колко интересен и сложен образ е този на София Стаменова. Браво на нея! Колкото до мен – аз никога не съм имал конкретен образ като желание в съзнанието си. Всъщност съм изиграл едни от най-интересните и сложни образи в световната драматургия, а също и незабравими, прекрасни персонажи от българската драматургия. Но не това е моето удовлетворение. Чувствам се смислено, когато не спирам да вървя по Пътя.

- Радващо е, че именно вие сте проф. Иван Генадиев, защото всъщност неговият образ навярно може да изпълни само човек, който в реалния си живот трябва задължително да притежава този дълбок вътрешен свят, за да може да оцелее във всичките тези години от решенията си…
- О, много хубави, светли думи! Благодаря ви. И си мисля колко хубаво би било да продължавате да разширявате пространствата на вашите професионални срещи, защото ще бъде много полезно за всички, които работим в областта на киното, театъра, телевизията, чрез диалога да научим малко повече за себе си. 

Интервю на Анелия ПОПОВА