Актьорът Юри Ангелов: Велко Кънев искаше да умре на сцената
Назначиха ни в Народния театър, но Апостол Карамитев ни прати в Сливен
- Първата ни среща бе, когато ни събра професор Апостол Карамитев, като вече приети студенти във ВИТИЗ за първото ни занятие. Велко беше от Елхово , аз от Плевен и двамата бяхме без никакви връзки. Тогава се запознахме.
- Какво беше първото ви впечатление?
- Велко беше много срамежлив , аз също, даже повече от него. Ние нямахме самочувствието на колегите си от София. Заради тази обща срамежливост доста си допаднахме. После станахме много близки, повече от роднини, а накрая в четвърти курс дори живяхме в една стая, легло до легло в студентските общежития.
- Прояви ли той по време на следването огромния си талант?
- Това стана във втори курс. Тогава Апостол Карамитев го предупреди пред всички. Каза: „Това, което си научил в читалището в Елхово, трябва да го забравиш . Ти си склонен да играеш много драматично, това го носиш в себе си, но ако продължаваш със самодейността , мога да те скъсам”. Велко много се уплаши, но всъщност и всички ние се разтреперихме. В крайна сметка Карамитев успя да извади дълбокия драматизъм на Велко, защото той не е само комедиен актьор.
Апостол Карамитев, любимият учител на Велко Кънев и Юри Ангелов
- Били ли сте на една сцена?
- В откъсите през студентските години бяхме все заедно, защото сме много противоположни и различни. Третият, който се прикрепяше към нас, беше Филип Трифонов . Той също беше много близък с Велко. Спомням си в един откъс бяхме тримата. Филип беше главният, ние му помагахме . Пръв се разсмях аз. Карамитев беше много гневен, ако някой прекъсне действието. После прихна Велко и накрая и главното действащо лице Филип. Но той успя да го обърне на плач, което направи още по- интересна ролята му.
В последния ден на следването Карамитев идва и казва на класа: Всички отивате в провинцията. Велко Кънев и Юри Ангелов имат заповед за назначение в Народния театър, но аз ги скъсах . Сега може и да ми се разсърдят, но после ще ме разберат. Вие, господин Ангелов, сте приели това за добро решение. С Велко заминавате за Сливен.
- На него не му ли беше криво, че не е останал в София?
- Никога сме говорили на тази тема. Той не им е казвал нищо. Не знам какво е мислил . Може и да е съжалявал, това е човешко, нормално...
- Какво се случи в Сливен?
- Дадоха ни квартири в един и същ блок, на края на града, под планината. Аз бях главната причина да се ожени. От София знаех неговите тайни, той моите . Посъветвах го да предпочете приятелката си и съученичка от Елхово Дора. Той се дърпаше , беше скептичен към брака. Аз се наложих и сватбата се случи. Той обаче нямаше сако и аз му дадох моето от абитуриентския си костюм. Ожени се с него.
- Как се върнахте в София?
- Докато бяхме в Сливен Карамитев почина. Но той се е безпокоял до последно за нас. Знам, че е казал в края на живота си: „Децата останаха в Сливен и аз не мога да им помогна”. Той е мислел за нас, а не за своите син и дъщеря . Така ми казаха. Гледаха в едно представление в Ямбол и ме взеха в Народния, а Велко го поканиха в Сатирата. Той в Сливен играеше много повече от мен, централни роли. Беше превъзходен в „ „Марандолина“ и като Сганарел в „Дон Жуан“ Същата роля игра и в Народния. На погребението му Стефан Данаилов, които в спектакъла беше Дон Жуан, каза, че Велко е най-великият Сганарел в историята на театъра .
- Защо Велко не успя в Сатиричния театър.
- Не, че не успя, той имаше две три роли, които изигра достойно.
Покойният , голям актьор Николай Николаев , разказваше , че когато са готвили в Народния Радичковата пиеса „Опит за летене“ ,се е разболял Рачко Ябанджиев. Тогава казали на режисьора Младен Киселов: „Има едно момче в Сатиричния, нищо не прави, вземи го за дубльор”. Още на втората репетиция обаче Велко показал на какво е способен и направо е шашнал с таланта си звездите на трупата...
Съгласен съм с Николай. От там тръгна Велко нагоре. В „Хамлет“ игра чичото на Стефан Данаилов, който изпълняваше главната роля на датския принц. И там бе толкова добър, че накрая вместо Хамлет излезе чичото на Хамлет . Изключително драматична роля. Той беше на върха.
- Момчето от Елхово, твърде рано стана „Народен артист”. Възгордя ли се?
- Ни най-малко. Той имаше земно чувство за хумор и това Апостол Карамитев най- много ценеше в него. Аз и Филип бяхме гражданчета и той като Григор Вачков, носеше дъх на прясно изоран чернозем.
- От него ли разбрахте, че е болен от рак?
- Да. Той беше много хладнокръвен. Ние имахме примера на Апостол Карамитев. Знаехме, че е болен година преди да умре. Попитах го и той ми отвърна: „Да, Юрка, имам рак”. Велко също така достойно си носеше кръста. Никога не се оплакваше. Аз му свалях сакото в гримьорната след моноспектакъла „Даскал“ . Все едно беше залято с кофа вода. Толкова мокро. Казвах му: „Велко, трябва да спреш бе, братко, това е нечовешко”: А той отвръщаше: „ Стига бе, мълчи, мълчи”. Велко просто искаше да умре на сцената .
- Последната ви среща?
- Аз до последно бях с него. Когато вече беше много тежко болен, не ходех, за да не го тревожа. Той беше от онези бляскави актьори, световни величия , които предпочитат да умрат на сцената, пред алтернативата да живеят без нея.
- Забравен ли е Велко Кънев седем години след като напусна този свят ?
- В никакъв случай. Аз имам и друг повод всеки ден да си спомням за него. Вече четиринадесет години много успешно с Асен Блатечки и Мария Сапунджиева играем пиесата „Омайна нощ“ един от първите му режисьорски опити. Публиката много ни харесва , радва ни се. Всяко представление е като премиера. Блатечки казва, че това ще го играем, докато сме живи. Работата беше много интересна. Като много близки с Велко редовно имахме конфликти.
- Сигурно сте си подхвърляли реплики и от рода: „Ти ли ще ме учиш”.
- Репетициите вървяха тежко. За да напише музиката, бе поканен Стефан Диомов. Той дойде от Бургас . Вдъхновихме се преди репетицията, с по две уискита. Диомов написа страхотна музика. На другия ден Велко похвали всички, а на мен много ми се кара: „Ти какво играеш бе”, - крещеше- „Ти играеш обикновен сервитьор, а се държиш като Спартак”....
Омайна нощ“е продукция на Народния и Бургаския театър. Тогавашният директор Васил Стефанов я спря при пълен салон. Ако сегашният шеф Мариус Донки, който също беше много близък с Велко, се съгласи да приеме отново спектакъла, това ще бъде почит пред таланта и паметта на човека, който създаде спектакъла- режисьорът Велко Кънев.
Исак ГОЗЕС
Последвайте ни
0 Коментара: