Всякакви опити да се изкриви историята на Втората световна война, да се принизи ролята на съветската армия за разгрома на фашизма предизвикват у нас, както и в цялата здравомислеща част на международната общност, разбираемо възмущение."

Това заяви посланикът на Руската федерация у нас Анатолий Макаров в интервю за БГНЕС. Той бе категоричен, че никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост. Това е обективен исторически факт, който няма как да бъде отричан.

Запитан за яростно противопоставяне между България и Русия в областта на историята и опитът на Москва да омаловажи ролята на България като люлка на кирилицата, Макаров отговаря:

"В този случай не мога да се съглася с вашия коментар. Между Русия и България не съществува „яростно противопоставяне“ в областта на историята.

Нещо повече, няма никакви опити да се принизи ролята на България като люлка на кирилицата, приемник и разпространител на делото на Светите Кирил и Методий и техните ученици, които са много почитани в нашата страна. 24 май е важен ден и за мен самия. Както вече съм казвал и по-рано, моят син се казва Кирил.

В самото сърце на Москва има паметник на Св. Св. Кирил и Методий с надпис „На Светите равноапостоли първоучители славянски Кирил и Методий от благодарна Русия“.

За своя достатъчно дълъг живот не мога да си припомня нито един случай на вандализъм по отношение на този паметник или призиви за неговото премахване, което, за съжаление, не може да се каже по отношение на паметниците на нашите воини в България. Но това е друг въпрос, към който се надявам отново да се върнем.

Никой в Русия не се е опитвал и не се опитва да оспори приноса на Първото Българско царство в създаването на славянската писменост. Това е обективен исторически факт, който няма как да бъде отричан."

По думите му принципни разногласия по тази тема между сериозните представители на научните общества на Русия и България няма. "Както се казва във вашата известна поговорка, не трябва да се търси „под вола теле“. Няма да намерите", казва Макаров.

"Дълбоко съм убеден, че даже по най-трудните и чувствителни теми държавите трябва да търсят консенсус чрез преговори, а не да се обиждат една на друга. Само открито и честно обсъждайки проблемите може да се намери изход от всяка ситуация.

При това към настоящия момент не виждам някакви наистина болезнени или трудно разрешими въпроси в нашите отношения, които биха могли да помрачат положителната тенденция в развитието на сътрудничеството между Русия и България.

Имаме големи планове за бъдещето. Във външнополитическия дневен ред – провеждането на руско-български политически консултации в Москва и посещението на Сергей Лавров в София, отложени заради пандемията от коронавирус.

Задачите в енергийната област не се нуждаят от особени пояснения. Трябва максимално ефективно да си сътрудничим по ключовите енергийни проекти.

Една от най-перспективните сфери за сътрудничество остават търговско-икономическите отношения. Тук имаме доста работа. Не е тайна, че нашият двустранен стокообмен по разбираеми причини в момента не преживява най-добрите си времена.

Убеден съм, че трябва да се стремим максимално да разкрием богатия търговско-икономически потенциал на нашите страни за сметка на увеличаване на обемите на взаимната търговия, а също така чрез разширяването на асортимента от стоки, включително високотехнологичните несуровинни стоки.

Убеден съм, че след нормализирането на санитарно-епидемиологичната обстановка в нашите страни и занапред ще реализираме полезните културно-хуманитарни проекти с участието на приятелски НПО, сънародниците и българските ни приятели.

Имаме планове за по-нататъшно развитие на връзките в музейната и театрална области. Надявам се, че в близко бъдеще ще се възобновят гастролите в България на руски музикални, театрални и творчески колективи, които, както знаем, се приемат топло от българската аудитория.

Също така бих искал да добавя, че ние задължително ще осъществим в течение на следващите месеци всички мероприятия, посветени на 75-та годишнина от победата на съветския народ над нацистка Германия, включително провеждането на шествието на „Безсмъртния полк“ в София и други градове, поднасянето на венци на паметниците на съветските воини в България", отговаря посланика на въпроса какви са възможностите за сътрудничество между България и Русия в периода след пандемията от коронавирус, така че двете страни да не засягат болезнени за тях въпроси?

Запитан как ще коментира присъединяването на България към общата декларация по повод на 75-та годишнина от края на Втората световна война и инициативата на кмета на район „Лозенец“ за преместването на паметника на братската могила на съветските воини, Анатоли Макаров казва:

"Както многократно съм казвал, за нашата страна паметта за Великата отечествена война /1941-1945 г./ е свещена. Победата над безчовечния хитлеристки режим бе постигната на много висока цена – ние платихме за нея с живота на 27 милиона съветски граждани.

По тази причина всякакви опити да се изкриви историята на Втората световна война, да се принизи ролята на съветската армия за разгрома на фашизма предизвикват у нас, както и в цялата здравомислеща част на международната общност, разбираемо възмущение. А такива опити, за съжаление, наистина имат място.

Особено кощунствено в серията от такива провокации изглежда инициативата на кмета на столичния район „Лозенец“ г-н Павлов за преместване на паметника-костница на съветските воини и намиращите се там тленни останки на нашите войници.

Предложението да се разкопае гроба и да се наруши покоя на героите, сражавали се на живот и смърт за нашето с вас свободно бъдеще, за възможността да живеем, може да бъде оценено единствено като жестоко издевателство над паметта на всички, които са пожертвали своя живот в името на общата победа.

Както ви е известно, своя принос за тази победа са дали и българските участници във войната, геройски сражавали се в боевете за Белград, Будапеща, Виена, или борили се с нацизма в партизанските отряди на антифашистите. Даже не мога да си представя, какво чувстват малкото доживели до наши дни български ветерани, чувайки за такива „инициативи“.

Що се отнася до декларацията, приета на ниво външнополитически ведомства на редица страни, то аз не виждам в нея някакво положително или съзидателно съдържание. Подписалите я, по същество, са замазали с черна боя цялата си следвоенна история.

Ние също така не можем да разглеждаме тази декларация, чийто инициатор, както ни разказаха, е Естония, в качеството на консолидирана позиция на цялото население на страните от Източна Европа.

Добре известно е, че, например, значителна част от българското общество много скептично се отнася към заложените в декларацията тези. Доказателство за това са и публикациите на сериозни български историци, които, меко казано, не споделят позициите на своите „новопоявили се конкуренти“ от политическата сфера."

Посланикът на Русия бе категоричен, че родината му не се опитва да дестабилизира Балканите.

"Искам веднага да попитам: а колко политически дейци на Балканите се обявяват за сътрудничество с нашата страна и виждат в Русия важен икономически партньор? Мисля, че техният брой превъзхожда споменатата от вас група. Ако се обърнем към начина, по който балканските народи възприемат ролята на Русия, то положението ще бъде още по-еднозначно. Защото народната памет, за разлика от отделните политици, не може да бъде измамена.

Русия е била и продължава да бъде заинтересована от стабилността, сигурността и процъфтяването на региона. Това е неизменната истина, потвърдена от многовековните връзки на нашата страна с балканските държави и народи. Ще дам като пример известното наставление на канцлера на Руската империя княз Александър Горчаков към руския комисар в София през 1878 г.:

„Всички Ваши грижи трябва да бъдат изцяло посветени на пробуждането на българския живот и възможно най-бързата стабилизация на неговата самостоятелност“. Струва си да се замислим: дори заплащайки високата цена от 200 хиляди живота за освобождението на България по време на Руско-турската война 1877-1878 г., Русия не е имала скрити замисли и е виждала своята задача в най-бързото възстановяване на българската държавност и суверенитет.

Външната политика на Русия се слави със своята приемственост: и днес, 150 години по-късно, ние се обявяваме за възможността балканските народи сами да определят своята съдба. Ние искаме да видим Балканите като територия на сигурност, стабилно развитие и равни възможности за взаимноизгодно партньорство.

Изглежда такава позиция предизвиква неприемане от определени сили, които искат да подменят националните интереси на балканските държави с евроатлантически директиви и им налагат лъжлив избор: или с Брюксел и Вашингтон, или с Москва. Споменатият черногорски политик е избрал, както разбирам, именно този противоестествен път.

Бих желал да завърша с редове от стихотворението на Владимир Висоцки, което олицетворява преплитането на съдбите на народите на Русия и Черна гора:

„Едно раждане не ми е достатъчно –

Бих израснал от два корена …

Жалко, че Черна гора не стана

Втората ми родина“.

Мисля, няма да сгреша, ако кажа, че заложеният в това стихотворение смисъл е актуален като цяло за отношенията на Русия с балканските народи."