Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 г. сл.Хр., в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва часове. <br /> <br /> На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, като е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.<br /> <br /> Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и &quot;синята пъпка&quot;. Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана &quot;за белята, за лелята&quot;, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. <br /> <br /> В народните представи живеят двама братя близнаци - ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.<br /> <br /> Имен ден днес празнуват Антон, Антония, Антоанета, Андон, Тончо, Донка.&nbsp;/БЛИЦ