Започна втората част на Националната информационна и скринингова кампания, посветена на заболяванията на щитовидната жлеза. Инициативата, която е по повод Международната тиреоидна седмица, се провежда за шеста поредна година в България. Повече информация за кампанията можете да намерите на интернет-адреса: www.thyroidbg.com Организатори на инициативата са Националната пациентска организация (НПО) и ВИОМ (Сдружение на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза), с подкрепата на Merck. Лице на кампанията е актрисата Аня Пенчева, която от години е със заболяване на щитовидната жлеза.
В рамките на кампанията в няколко градове на страната (София, Варна, Шумен, Стара Загора, Русе) ще се извършат безплатни ехографски скринингови прегледи. 

В случай, че никога не сте си правили преглед на щитовидната жлеза, особено ако имате роднина с тиреоидно заболяване или сте в някоя от групите с повишен риск (планирате да имате дете, ако сте вече бременна или наскоро родила, ако имате проблеми със зачеването или сте в напреднала възраст и/или имате оплаквания), бихте могла да се запишете за преглед на следния сайт: www.rec.econet.bg
Хипотиреоидизмът е най-честото нарушение на функциите на щитовидната жлеза, при което тя произвежда по-малко количество хормони. Заболяването засяга пет пъти повече жени, отколкото мъже, и в определени периоди от живота жените могат да бъдат по-уязвими. Жените в менопауза, които имат симптоми като умора, депресия и нарушения на съня, могат да страдат от недиагностициран хипотиреоидизъм, макар тези прояви да са типични за климакса. Данните сочат, че около 5% от жените развиват заболяването по време на бременността, а 7% от младите майки получават хипотиреоидизъм през първата година след раждането. 

В същото време хипотиреоидизмът по време на бременност е много сериозно състояние и може да стане причина за спонтанен аборт, забавяне на растежа на плода в утробата, преждевременно раждане и повишено кръвно налягане на майката. Нелекуваният хипотиреоидизъм на майката по време на бременността може да засегне умственото и физическото развитие на детето, както и неговите социални и когнитивни умения на по-късен етап от живота.

От хипотиреоидизъм страдат милиони хора по света, но някои не подозират за това, тъй като симптомите му често настъпват постепенно и са неспецифични, или наподобяват тези при други заболявания. Проявите на заболяването са различни при отделните хора, но обикновено са свързани с едновременно наличие на някои от следните симптоми:

депресия, умора или сънливост, повишена чувствителност към студ, болки в мускулите и ставите, наддаване на тегло, 

запек, смущения в менструалния цикъл, проблеми със забременяването, изтъняване и чупливост на косата или ноктите и/или суха лющеща се кожа, подпухване на лицето, ръцете и ходилата, понижено либидо.



Лекарите са категорични, че ранното откриване и лечение на хипотиреоидизма намалява риска от прогресиране на заболяването и настъпване на потенциално сериозни или животозастрашаващи последици. Ето защо те препоръчват периодично да се правят скрининингови ехографски и хормонални изследвания. Това важи особено за хора с наследствена обремененост от щитовидни и автоимунни заболявания, при жени, планиращи бременност, бременни и при родилки. 

Хипертиреоидизмът е другото най-често срещано нарушение в работата на щитовидната жлеза. При него в човешкото тяло има повишено количество тиреоидни хормони. Това състояние се наблюдава предимно при ненормално високо производство на хормони от щитовидната жлеза или при по-висока дозировка на приемания тиреоиден хормон. Симптоматиката е многообразна. На първо място почти при всички пациенти е налице намаляване на теглото, въпреки добрия апетит, често разстройство, нервност, треперене, смущения в съня, обилно потене, непоносимост към топлина, сърцебиене и нетрудоспособност. При възрастните пациенти картината е атипична, често се констатират само отделни симтоми като 

сърдечни смущения и отслабване 

и тъй като подобни оплаквания биха могли да бъдат предизвикани от други страдания, много лесно хиперфункцията на щитовидната жлеза може да бъде пропусната.

Хипертиреоидизмът може да бъде Базедова болест, нодозна гуша или възпаление на щитовидната жлеза. Болестта на Базедов се причислява към автоимунните заболявания. По все още неизяснени причини щитовидната жлеза се разпознава като чужд орган и тялото реагира със защитен механизъм. При този процес в тялото на човека се образуват антитела, насочени към клетките на щитовидната жлеза. Антителата са белтъци, които се свързат с повърхността на клетките на щитовидната жлеза и стимулират производството на хормони. Като причина за отключването на това заболяване много често се счита силно психическо и физическо претоварване на организма. Това заболяване може да изчезне след няколко месеца, но понякога може да продължи и години. Много често се наблюдава рецидив. При пациенти, които не са подложени на подходяща терапия, това заболяване може да доведе до много сериозно увреждане на общото състояние, включително и до смърт.

При нодозната гуша са налице един или повече възли, 

които произвеждат тиреоидни хормони абсолютно независимо от сигналите, подавани от хипофизата. Ако размерът на тези възли премине определена граница, нивото на тиреоидните хормони в кръвта се увеличава и е налице хиперфункция на щитовидната жлеза. Когато имаме един възел, той се нарича автономен аденом. Ако налице са повече възли, говорим за мултифокална автономия.

Ако произвеждащите хормони клетки са разпръснати по цялата щитовидна жлеза, говорим за дисеминирана автономия. Тъй като тези възли често растат много бавно, симптомите на хипертиреоидизъм се развиват в голяма част от случаите незабелязано за пациента. В началото се появат отделни признаци като сърдечни смущения, отслабване, нервност, проблеми със съня и намаляваща работоспособност. Едва години по-късно се проявява пълната картина на хиперфункцията.
При подострото възпаление на щитовидната жлеза, което често е много болезнено, се установява хиперфункция на щитовидната жлеза, която не е причинена от повишено производство на тиреоидни хормони, а е следствие на разрушаване на клетки на щитовидната жлеза и освобождаване на запасите от тиреоидни хормони в кръвта. При това състояние хормоните се нормализират по-бързо, нерядко и спонтанно. В част от случаите се прилага лечение, по-различно от това на Базедовата болест.
В често срещаното след бременност възпаление на щитовидната жлеза постпартален или още послеродов тиреоидит, в периода до четири месеца след раждането може да се наблюдава преминаване през фаза на хиперфункция и след това хипофункция на щитовидната жлеза. Заболяването е самоограничаващо се и обикновено не изисква лечение.

Маргарита БЛАГОЕВА

ОЩЕ 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ЗА ЗДРАВЕТО ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ДОКТОР", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА