"Когато нещо ти разпръсне живота, си даваш сметка, че най-важното е да си здрав и да има с кого да се смееш. Когато човек е болен, мечтае само да оздравее. Когато е здрав - има и други мечти." - споделя актрисата Аня Пенчева в "120 минути" по bTV.

Тя приема пандемията от коронавирус като повод хората да се концентрират върху простичките неща, "независимо къде живееш, млад ли си, стар ли си, беден ли си, богат ли си". Аня Пенчева не е типичната баба, макар вече да има 3 внуци. 

"Децата ми пораснаха - имат си вече свои деца. Щастлива съм, че съм ги възпитала да бъдат отговорни. Внуците ми са прекрасни - Александър, Борис и Илиян - все мъжка компания." - споделя за настоящето си амплоа тя. 

Когато пораснат, си ги представя благородни и честни. Мечтае да умеят да благодарят и да се извиняват. Иска да научат какво е обор, конюшня и рибарник не от таблета и телефона, а от реалния живот. Споделя и забавна случка, при която малко дете нарекло мандрата "гараж за крави".  

Актрисата признава, че обича природата и заедно със съпруга си всеки ден ходи на Витоша.

"Там е моето място. Обичам природата и се радвам като виждам много хора там. Това ми говори, че не сме загубили човешкото." - емоционална разказва звездата, която е част от сериала на bTV "Съни бийч".

Пожелава си внуците й да са мъжкари, като уточнява, че мъжествеността не се измерва в сантиметри.  

"Отдавна не съм се вълнувала така, но това е такава наглост и безочие", не скри раздразнението си актрисата по повод изнесената по-рано днес информация, че част от народните представители от "Възраждане" са ваксинирани, а партията официално е срещу зелените сертификати и всички мерки за ограничаване на епидемията.

"Основно качество, което трябва да имаш, за да си в политиката, е морал" - категорична е актрисата.

Самата тя споделя, че също е имала предложения за кариера в политиката: "Получавала съм предложение да бъда депутат, служебен министър на културата, културно аташе в чужбина и вицепрезидент. Толкова смешно е артистка да се кълне във вярност на партията!" 

В театъра вижда само очите на хората, които нарича "уплашени, търсещи, благодарни очи". И е благодарна на всички зрители, които посещават представленията. 

Последният път, когато е плакала, било на концерт на Лили Иванова. 

"Имах чувството, че е ще страшно невъзпитано, ако седна. Исках в поклон да стоя пред тази велика жена." - разказва за изживяването си тя.  

Любимата й българска дума е "прошка", защото за нея това е победата, която освобождава сърцето.