Той си отиде от този свят твърде рано - преди да му се насити публиката, преди да види децата си пораснали, преди да поседне побелял в парка, държейки ръката на любимата си съпруга, преди да разгърне докрай огромния си талант.
Остави вярната си публика по средата на пътя, но се бори до последната секунда, за да й предаде любовта си - към изкуството и към живота. Той избра снимачната площадка за свой смъртен одър.
Апостол Карамитев е роден на 17.10.1923 г. в Бургас в семейство на пристанищен работник. Като малък познава бедността добре. Майка му, сираче, е отгледана от семейството на заможен лекар. Баща му работи на пристанището в морския град, а лозе, каруца и кон са семейното богатство.
Интересна история разказва преди години Мара Карамитева - съпруга на по-големия брат на Апостол, Асен, в интервю на Марина Шиварова. “През 1923-та майка му забременява с Апостол. Били са бедни и тя хич не е искала второ дете и настоявала да го махне. Даже си уговорила час при гинеколог. През нощта преди аборта обаче сънувала сън. Човек с черни дрехи позвънил на вратата и й казал: “Това, което сте решили да правите днес, не го правете! Ще имате дете, което ще ви прослави из цял свят!”.
Решението е ясно - така се ражда Апостол. А след него и третият им син Димитър. Четиригодишен го записали в детската група на Италианския лицей в Бургас, където завършва и средното си образование. И понеже има остър ум, започва да изкарва по нещо допълнително, като пише домашните на съучениците си”.
Още първата година артистичните заложби на малкия Апостол се проявяват и той участва в италианска детска оперета по случай края на учебната година. Облечен с фрак и с бастун, той изиграл прекрасно своята роля, залата бурно го аплодирала на крака, а той най-невъзмутимо минал през сцената, като си подсвирквал с уста и си въртял бастунчето. От този миг до завършването си той е театралната звезда на гимназията
Особено му се отдават чуждите езици - още като ученик преподава уроци по латински.
От ученическите си години Апостол Карамитев проявява интерес към изкуството. Ходи на кино и театър, носи кофата с лепилото на човека, който лепи афишите, мете киносалона, за да го пуснат да гледа прожекцията. Завършва италианско училище и владее езика перфектно. Всички знаят, че мнението на главата на семейството е, че цигулар и артист къща не хранят.
Семейството с децата Маргарита и Момчил
Отлагайки временно мечтата си да бъде артист, Апостол отива войник и служи като артилерист в Горна Джумая (днес Благоевград). След края на военната си служба отива в София. Казали са хората, че който плаща, той поръчва музиката. Затова независимо от огромното си желание да учи в Театралната школа, Апостол се подчинява на желанието на брат си Асен, който го издържа, и записва право. Така, според баткото, ще уважат паметта на вече мъртвия им баща.
Апостол се записва студент в Софийския университет и учи една година в специалността “Право“
Взема всичките си изпити, но решава да напусне. Верен на мечтите си, едновременно с това той посещава и Театралната школа и иска да продължи да учи само там. Легендата гласи, че лично Стефан Сърчаджиев отишъл до Бургас, за да помоли големия брат да не настоява за правото. Утвърденият театрал разпалено обяснил, че Апостол е много талантлив и няма смисъл този талант да се похабява. Бъдещата голяма звезда на сцената и екрана завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1951 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. Както сам казва:
Не бях най-способният, най-талантливият между състудентите си. Биех ги с едно - играенето за мене беше живеене. Бях невероятен лъжец. Измислях, играех и пак измислях...
В началото на своята артистична дейност Апостол участва и като водещ в първото българско цирково вариете. Той има и много запомнящи се участия в постановки на Телевизионния театър на БНТ. Участва във филми като “Под игото”, “Любимец 13”, “Специалист по всичко” - пресъздава стотици незабравими театрални и филмови роли.
Неговото радиопредаване “Весел ранобудник” става емблема на поколения българчета, които с трепет очакват всяка сутрин сладкодумният Апостол да разкаже приказка. Любимите му приказки са от българския фолклор. Друго негово амплоа е рецитацията. Изнася многобройни рецитали в цялата страна. Особено вълнуващи са неговите рецитации на текстове на български народни песни, част от които се пазят в Златния фонд на БНТ и БНР. С еднакво желание Карамитев играе драматични, комични и романтични роли.
Но една роля променя личния му живот -
Ромео от “Ромео и Жулиета” на Шекспир. В нея той партнира на Маргарита Дупаринова, която играе Жулиета. И там, на сцената на Народния театър, сред декорите на “Ромео и Жулиета”, 25-годишният Апостол поставя венчалния пръстен на ръката на своята любима Маргарита. Той - красив, лъчезарен, артистичен, интелигентен, добър, стопроцентов идеал във всяко отношение!
Тя - красавица, дъщеря на Спас Дупаринов - водач на БЗНС, убит след деветоюнския преврат през 1923 г. Започват шушукания, че Апостол се е оженил по сметка. Но голямата любов на двамата затваря устите на завистниците. Между другото, тези, които се женеха “по сметка” в онези години, се “женеха” за Партията - така се получаваха постове, звания, награди, апартаменти. А Апостол Карамитев никога не е бил партиен член, защото според него
В "Специалист по всичко"
“Да си партиен член е едно, а да си комунист - съвсем друго нещо“
Липсата на партиен билет не му пречи да стане най-младият “народен артист” в социалистическата ни култура. След дълъг период, който отново дава храна на клюките, семейството се увеличава - раждат се дългоочакваните Маргарита и Момчил. Изборът на името на момчето съвсем не е случаен - докато бременната Дупаринова е на турне с театъра, Карамитев й пише, че ако роди наследник, той трябва да се казва Момчил, защото няма по-мъжко име от това.
Кариерата на Апостол Карамитев е във възход - режисьорите се надпреварват да му предлагат всякакви роли - трагични, комедийни, откровено мелодраматични. Телевизията му поднася невероятна изненада - актьорът озвучава сам всички мъжки и женски роли в сериала “Сага за Форсайтови”, нещо невиждано дотогава. Армия от фенки е готова да разкъса щастливката, грабнала сърцето на всенародния любимец.
“Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки”, разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. И споделя, че съпругът й имал две страсти в живота си - театърът и семейството. Нетипично за красив мъж с вид на бохем, бил домошар. Докато децата били малки, по няколко пъти на ден отскачал до вкъщи, за да ги наглежда или да им занесе вкусни лакомства.
Едновременно с многото ангажименти в киното, театъра и телевизията Апостол Карамитев се изявява и като преподавател в Театралната академия. От него са се учили плеяда знаменити актьори - Йосиф Сърчаджиев, Велко Кънев, Филип Трифонов, Искра Радева, Юри Ангелов, Богдан Глишев, Мадлен Чолакова, Иван Балсамаджиев... “Аз мисля, че просто съм роден даскал”, казва доцентът и предпочита учениците му така да се обръщат към него. Затова и синът му Момчил избира за заглавие на филма, който прави за баща си през 2006 г., “Ваш даскал, Апостол”.
Въпреки че Ванга отказва да гледа на актьора, той сякаш предчувства, че не го очаква дълъг път.
“Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...” Това отсича той пред писателя Светослав Минков, който някога в качеството си на директор на издателство “Народна младеж” му предлага да напише автобиографията си. В отговор получава твърд отказ: “Ти за какъв ме смяташ? Глупав, суетен човек или що? Само суетните, празни хора пишат спомени на млади години!”. На думите на Карамитев, че не иска да познае старостта и болежките, писателят му казва: “Но без това не може, Апостоле!”, а последвалата реакция на актьора е: “Нека оставим на Бог да реши!”.
И Бог решава - диагнозата е безмилостна, времето лети
И тогава идва предложението, не, молбата на Невена Коканова да се включи в актьорския състав на “Сватбите на Йоан-Асен”. Апостол приема, но забранява на режисьора Вили Цанков да каже на колегите какво е здравословното му състояние. И работи като за последно. Отказва дубльор, когато снимат в Алдомировското блато и се налага актьорите няколко пъти да минават през ледените му води.
По време на почивките Карамитев ляга на земята, превит от силни болки в гърба, но не се отказва... След време Коста Цонев ще каже: “Може би студът и ледената вода, в която газехме, ускориха развитието на болестта у Апостол”. Има запазени архивни кадри от снимачния процес, на които се виждат в близък план умората и страданието на актьора. Болестта е изписана на лицето му - Апостол Карамитев се променя буквално за секунди...
Актьорът умира на 9 ноември 1973 г. Едва на 50. Точно както си пожелава: млад, красив и интересен...
