Антраник Арабаджиян, по-известен като Астор, е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Той е единственият в Европа, отличен със “Златният Оскар” от Интернационалното братство на маговете през 1981 г. Брадатият чудодеец е собственик на магичния театър “Астор”, който се намира в емблематичната къща на мистър Сенко, сега негова собственост, в кв. “Лозенец” в столицата. Магът Астор не вярва в свръхестествените човешки способности!

Разговаряме с мага в “рАСТОРант” - неговият ресторант-театър на “Черни връх” 29 в София. В помещението е почти тъмно, единствено стената с плакати на магове се осветява от слънцето, влизащо през прозорците. Там са мистър Сенко, Орфи, Факира Мити, Лепас - всички те вече покойници. Сред тях е и “най-великият” за Астор - Худини, а по средата е плакатът на собственика на “рАСТОРант”-а. С нас е и любимото куче на Астор - Чарли, което бди. 

- Астор, ти си сред най-обичаните българи. Как така не губиш влияние?
- Радвам се, че е така. Аз правя всичко възможно да не разочаровам хората. И не си виря носа - това е най-голямата грешка, а някои го правят. Извинявам се, че съм с шапка, мадам.

- Имаш юбилей - 75 г. Много или малко е това при твоята биография?
- О, другото, което е много по-забележително, е, че съм цели 55 г. на сцената! Малко хора могат да кажат, че толкова години са били на сцената, нали. Спомням си, че навремето, когато имаше Концертна дирекция и ние пътувахме от град на град, от село на село, примерно аз съм бил с шест мадами - балет, певица и още един балетист и клоун едновременно, в основата беше магията, мое изпълнение, някъде към 1983 г., а след 2 години пък тръгнахме по чужбина, в Гърция, в Кипър, оттам при краля на Йордания и т. н., докато стигнахме Австралия, живот-живот! Как да продължа... През 1983-1984 г., когато пътувахме из страната, съм стигал до 4 спектакъла, в най-различни селища. Доста отдалечени. Никой след мен не го е правил. А друг рекорд имам в Пловдив, 
навръх Нова година - направихме 13 представления. Не е за вярване
Само аз и съпругата ми Пепа. Знаеш, имал съм една съпруга, сега е бивша. Имам и една дъщеря от нея, както и внук и внучка. Е, и зет, разбира се. Имам много неща за разказване, ама трябва ли. 



- Добре, де. А вярно ли е, че с Пепа сте се оженили съвсем скоропостижно?
- Да, точно. Запознахме се на 3 или 4 декември и на 26 декември се оженихме. И тя, Пепа, ме попита защо толкова бързам да се оженя за нея и аз в свой стил й отговорих, че просто ме е страх, да не се откажа и затова бързам. Беше хубаво време. На фестивала в Карлови вари тя бе избрана за мис Магия. След това Пепа и в Норвегия беше мис Магия. Да си два пъти мис Магия не е малко. А аз толкова бях щастлив, че пеех по улиците като нередовен, че бях там, на норвежкия фестивал сред най-великите магове в света. Беше прекрасно.

- За всекидневието кажи нещо сега? 
- Много често няма какво да правиш. Случва се. Разхождаме се по три пъти на ден с кучето Чарли. Много се обичаме и си спим гръб до гръб. В момента всичките ми най-близки хора са при мен. Единствената ми дъщеря, двете ми внучета, които са вече над 20-годишни, високи, стройни, като моя зет, който е много свястно момче, помага много и на хотела, и в ресторанта. Сега ми е друга система на работа, съобразявам се с гостите на ресторанта. Преди дни имахме гости от Япония - бяха 8 души и аз играх заради тях. Представих няколко от елементарните си фокуси, които явно имат по-голям успех от големите. Аз вече се научих, че качеството на магията не зависи от размера на реквизита 
Мога да направя един номер с малка кърпичка хиляда пъти по-ефектен от примерно, ако внесеш два сандъка с еди-какво си. В моите спектакли правя няколко едри номера, като свалянето на главата си или като жена във въздуха, която изчезва, за да не ме питат ти можеш ли ги тия неща. Мога ги, но моята сила е в актьорската игра. 

- А ти доста импровизираш и тук си силен, нали?
- Разбира се. Обичам закачката с публиката, ако днес текстът ми е един, утре е друг, импровизация, да! Мога.

- Пътуваш ли много сега, както преди?
- Не. Но пък вече съм минал над 20 хиляди представления. Колегите ми казват, че съм работохолик. Аз съм си за Книгата на Гинес. Но аз съм работохолик по отношение на магията, а иначе съм най-мързеливият магьосник. Според мене по-правилно, по-оригинално мислят мързеливите. Многократно съм участвал при моя градски колега - светла му памет, Тодор Колев. Всеки ден при представленията ни текстовете ни бяха различни, никакво повторение. Той се обръщаше към мен с Андро. Ей, Андро, много си участвал в моето предаване (по БНТ), но все с някого, дай да направим нещо само двамата. Съгласявам се и репетираме у тях. А в деня на самото предаване той поиска да отида в НДК, но 2 часа по-рано, да изрепетираме още веднъж преди самото представление. Добре, отиваме и го правим. Рангел Вълчанов е режисьорът. Много ни похвали след представлението, но понеже и двамата бяхме импровизирали всичко на сцената, ни каза ехидно - “добре че репетирахте”. Такива сме.

- Коя е първата книга, която си прочел в детството си, помниш ли?
- Не си падах по приказки. Първата, и то страшна книга, която прочетох в живота си, беше “Баскервилското куче”. Като малък най обичах да чета книги за пирати, и то брадати, страшни, силни...

- А каква е историята на твоята легендарна брада, никой май не може да си помисли дори, че ще я обръснеш?
- Имах големи проблеми, свързани с брадата, но още като ученик съм искал много да имам брада. Особено за първото ми пътуване в чужбина през август 1966 г. Тогава се наложи, за да си извадя паспорт, да обръсна каквото имам по лицето, но пък в самата Югославия, закъдето трябваше да замина след 10 дни, се наложи да си подчертавам космите на лицето с черен молив. И така нататък. 
Брадата ми според мен е някъде вече на 60 г. 
Полагам специални грижи за нея. А за първи път видях фрак, докато бях в казармата и участвах в едно шоу в Стара Загора. Време...



- Като си говорим сега, какво ти излиза на преден план от миналото?
- Ами примерно, че съм спал в хотел “Пирин”, май така се казваше и се намираше в близост до сградата на Министерския съвет, за някакви си 60 стотинки на нощ. Или пък, като ми свършеха парите, как си отивах на гарата, на Централна гара, и там си преспивах, като за цял ден изяждах по една шкембе чорба. И това го имаше. Предлагал съм на организатор на събития да играя в два спектакъла само за пет лева. А като ми дадяха 20 лв. за играта ми, не можех да повярвам, та аз с тях си изкарвах цяла седмица. Имах един колега, който казваше “Може да сме бедни, ама търговски стъпваме”. 

- Е, да, но пък в Лас Вегас са те тъпчели с долари?
- Различно беше. Взимал съм и 500 долара на вечер, и хиляда 
В Мароко съм взимал много добри пари, а и там се запознах с една жена, която се оказа вокалистка на самия Армстронг. Бях на седмото небе.

- Знам, че си обожавал Луис Армстронг?
- И досега е така. Чух го за първи път по радиото и не знаех, че е тъмнокож. По-късно, като го видях на живо, се изненадах. Играя по негова музика и до ден днешен. Страшно ми харесва, не изневерявам. 

- Научих нещо, което едва ли ще си признаеш, но ми се ще да стане известно. Какъв е размерът на пенсията ти?
- Имам най-хубавата пенсия на Балканския полуостров - 114 лв. Обидно не, ами обидно. А аз съм внасял по 150 долара на месец удръжка ли, какво там се наричаше в ония години, но нали пък изгоряха документите в Концертна дирекция. Ако не е дъщеря ми и целият й род, аз не бих се справил с документите за хотела и ресторанта днес. На мен ми дай да правя представления. Дъщеря ми Ари е перфектна, според мен се е метнала на баща ми, той беше такъв - изряден във всичко. Баща ми беше на три различни предприятия директор в Шумен. Всички го обичаха.

- Коя е най-голямата ти магия?
- Най-голямата ми магия е дъщеря ми. Само веднъж й казах нещо, дано да не съм я обидил - “Ари, най-много на света обичам теб, но магията я обичам повече”. 

- На 18 ноември, когато ще честваш официално 75-ата си годишнина, ще си сваляш ли главата, твоят най-велик номер, според редовната ти публика?
- Да, ще си сваля главата, с това ще започна в Народния театър. Там е тържеството. Хората чакат точно този номер. Не мога да ги излъжа. Аз имам много ученици. И в Народния театър ще играем така - аз 5 минути, след мен един мой ученик, пак аз 5 минути, пак ученик... нека се види, че след мен, след чичо Астор, след господаря на магията, идват нови, нови таланти. Има! 

Елена КОЦЕВА 
/вестник "Над 55"/