Към БЛИЦ се обърнаха засегнати от публикуваното в електронното издание на  вестник „СЕГА“ на 22.12.2023г. относно конкурсната процедура за назначаване на прокурорски помощници в българския офис на Европейската прокуратура и оклеветяването на трима от кандидатите.

Публикуваме позицията на засегнатите в нейната цялост:

"Публикацията в електронното издание на вестник „СЕГА“ се базира на инсинуации, внушения и неверни обстоятелства, като в основата й стоят заинтересовани лица – говори се за някакви „източници на „СЕГА“.

Първото внушение е изведено още в заглавието на материала : „Трима от фаворитите на Гешев се провалиха на конкурса за помощници на Кьовеши“. Много показателно е и подзаглавието : „Вероятно ще бъде направен опит резултатите да бъдат оспорени пред централата в Люксембург“.

Ако изпитната процедура е перфектно проведена, при спазване на всички нормативни правила, провелите я не би трябвало да имат каквито и да било притеснения, че резултатите ще бъдат оспорени. И става дума за вероятност, т.е. заинтересованите лица се опитват да бягат пред вятъра. На базата на какво тези лица правят своите предположения? Това е позиция на гузни хора, които много добре знаят какво са направили!

Основното внушение, изведено от заглавието на материала е, че тримата „некласирани“ кандидати са – ни повече, ни по-малко - „фаворити на Гешев“, което е клеветническо твърдение. Двама от въпросните кандидати са дългогодишни прокурорски помощници във ВКП, с повече от десет годишен стаж, назначени по съответния законов ред, много преди г-н Гешев да встъпи в длъжност като Главен прокурор. И тримата кандидати никога не са се срещали лично с него, камо ли да са му „фаворити“. Може би има други фаворити, но не на г-н Гешев?!

Следващата инсинуация е, че „неуспелите“ кандидати не са случайни хора – роднини са на известни юристи. Кандидатите са преместени в офиса на ЕП не защото са роднини на известни юристи, а поради дългогодишния си опит във ВКП и поради това, че са доказали качествата си. Те владеят отлично английски език, който е работен език в ЕП, както имат и висока компютърна грамотност. Означава ли, че след като са роднини на известни юристи не следва да работят и да заемат длъжност съобразно тяхната квалификация и опит?

Във връзка с „фаворизирането“, неизвестно защо е пришито и подслоняването като помощник от Гешев на уволнения директор на „Вътрешна сигурност“ в МВР Стефчо Банков? Какво общо има това с проблемите около проведения конкурс? Може би, за да придаде „тежест“ на инсинуацията!

Следваща инсинуация е твърдението, че помощниците в Европрокуратурата в София предимно са сканирали дела. Това е само малка част от тяхната работа, но е важна, тъй като в централата на ЕП делата не са на хартиен носител, а са в електронен вид. Освен това, те изготвят проекти на постановления; прогрес рипорти; доклади; изготвят справки; непрекъснато правят преводи на изготвени от прокурорите материали; водят кореспонденция на английски език. Тези „некласирани“ помощници са участвали в множество обучения и са изнесли цялата тежест по създаването и оформянето на практиките и системите на работа ва прокурорските помощници в софийския офис на европейските делегирани прокурори, както и са  представили дейността на офиса на официална  срещата в централния офис  в Люксембург пред  Европейския главен прокурор, европейски прокурори и прокурорски помощници от други държави. Работата на прокурорските помощници се води и отразява пунктуално, което обстоятелство би могло да бъде лесно проверено за разлика от голословните инсинуативни твърдения на авторите на материала. Задачите, които изпълняват прокурорските помощници се поставят от делегираните прокурори.

Манипулативно е и твърдението, че „помощничеството“ също така може да бъде и трамплин за магистратска кариера. В това няма нищо вярно! Кандидатите за първоначално назначение като младши прокурори, младши съдии и младши следователи се явяват на конкурси по общия ред, без помощниците да получават каквито и да било бонификации.

Що се отнася до коректността и обективността на проведения конкурс, откровена глупост е разказаното пред „СЕГА“ от „участници в процедурата“ : „…че за първи път им се е случило по време на конкурс да бъдат събрани телефоните и електронните устройства и на членовете на изпитната комисия, за да се гарантира, че тестът няма да изтече“. Тези участници „компетентно“ си представят, че членовете на изпитната комисия „цъкат“ на смартфоните си верните отговори, включително решението на казуса, съответните участници ги приемат и успешно решават теста. И това в зала, в която присъстват 36 кандидати и има няколко квестори. И са силно впечатлени, че телефоните и електронните устройства на членовете на изпитната комисия са събрани по време на конкурса, и по този начин всякаква възможност за изтичане на информация е гарантирано отстранена.

А ако информацията е изтекла предварително, преди изпита, до някой от участниците?!

Съвсем причудливо звучи и твърдението , че роднина на един от „неуспелите кандидати“ е бил член на комисията, оценявала докторантурата на българския европейски прокурор Теодора Георгиева. Без каквато и да било яснота и конкретика. За каква докторантура става дума – за образователната и научна степен „Доктор“ или за научната степен „Доктор на науките“, от кой университет е обявена докторантурата, кога и къде е проведена защитата, каква е темата на докторската работа, въпросният роднина като член на научното жури /а не на комисията/ с какво е участвал – с рецензия или със становище? Рецензията или становището положителни ли са или отрицателни? И как това се е отразило върху конкурсната процедура – ако рецензията или становището са положителни, значи ли това, че Теодора Георгиева е толерирала въпросния участник, а ако са отрицателни – значи ли , че има действие в негова вреда?! Пълна неяснота!

И следва нещо наистина флагрантно: „Тримата некласирани обаче, опитват да оспорят конкурса пред централата на европейската прокуратура в Люксембург, макар, че не би трябвало нито европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, нито българският европрокурор Теодора Георгиева да имат думата за тези назначения.“   

 „Некласираните кандидати“ биха могли да се опитат да оспорят конкурса пред централата на ЕП в Люксембург. Не става въпрос за „опитване“, а за основно право на гражданите – чл. 45 от КРБ , вр. чл.5, ал.2 от КРБ. След като нито европейският главен прокурор Лаура Кьовеши, нито българският европрокурор не би трябвало да имат думата, кой тогава  трябва да има думата – може би членовете на изпитната комисия, чието решение се оспорва?! Думата и на Лаура Кьовеши и на Теодора Георгиева е отнета! Дали тази забрана ще бъде одобрена от Лаура Кьовеши?! Очевидно някои хора са се самозабравили и се изживяват като повелители на офиса на европейските делегирани прокурори!".

 

   

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук