Има хора, за които възрастта е просто число. Те нямат възраст - имат аура, послание, харизма. Такъв е Наско - по документи Атанас Стоянов. Човек - глас, душа, сърце... без възраст, само енергия и любов към българската музика. Такъв го познавам, такъв го усещам, такъв го обичам, такъв ви го представям - радиоводещ, който хвърля мост между поколенията. Който, ако не беше журналист, можеше да бъде успешен дипломат. Защото уважава таланта, независимо от жанра, твореца, независимо от личните си предпочитания. Защото е изтъкан от професионализъм. 

- Наско от БГ Радио звучи като “име и фамилия”...

- Много съм щастлив, че слушателите асоциират името ми с БГ Радио. Вярвам, че радиото имаше късмет да ме избере за един от своите водещи и съм благодарен за всичко, което ми даде то в моя професионален път. 

В БГ Радио съм от създаването му през 2001 г. Моят откривател за ефира е Ана-Мария Тонкова. Тя хареса гласа ми и ме покани да бъда водещ. Голям щастливец съм, че имах възможността да се уча от нея. Възпита в мен качества като любопитство, дипломатичност, комуникативност и всекидневно отдаване на професията, която толкова много обичам. Това беше сбъдната мечта. 

- Как се роди идеята за “Любими песни за любими хора”?

- “Любими песни за любими хора” е едно от първите предавания в ефира на БГ Радио. 

Искахме да създадем предаване, в което слушателите да избират любимите си песни и да разказват свои лични истории, свързани с песните, които харесват. Още в първите години започнахме да излизаме от студиото. Предавали сме от входа на Морската градина във Варна, главната улица в Пловдив, от центъра на Габрово. С желанието да бъдем близо до нашите слушатели, сме излъчвали предаването от бензиностанции, търговски центрове, от любими заведения... На това се дължи големият успех на “Любими песни за любими хора”. 

- Какво ти дава живият ефир?

- Живият ефир е възможност да контактувам със слушателите и да посрещам в студиото най-цветните и смислени творци в страната ни. Харесвам тръпката от ефира. Тя не може да бъде сравнена с нищо друго. Когато съм на ефир, имам усещането, че живея няколко паралелни живота.

- Вашето радио пуска само бг музика. Не е ли рисковано? Каква е аудиторията ви?

- Българската музика, която излъчваме, е големият успех на радиото. Рискове няма. Когато музиката е селектирана правилно и поднесена в онзи ведър и позитивен стил, който има БГ Радио, това ни носи само верни слушатели и безспорни успехи. 

Нашите слушатели са разнородни по възраст и най-важното - високообразовани

Радиото е в топ 5 на най-слушаните радиостанции в страната ни. Много сме горди с това.

Любим водещ с любима певица

- Разкажи интересна случка с интересен човек.

- Това лято ми се обадиха едни симпатични хора от квартал “Дружба” в София. Поканиха ме на рожден ден на момиче от входа, което е моя почитателка. Идеята беше да поднеса подаръка и да я поздравя. Когато отидох, усетих толкова много обич... Дени е момиче с комуникативни проблеми. Знаеше всичко за мен, за предаването, за радиото, цитираше откъси от любимите си песни. 

Нейните съседи и близки споделиха с мен, че моят глас й действа терапевтично

Тръгнах си от там с мисли за това, че животът има много лица. И си дадох сметка още веднъж, че чрез радиото докосвам много хора. 

- Кой е любимият ти събеседник?

- Любим ми е всеки събеседник. Имам и любими думи, които винаги ще помня. Михаил Белчев ми разказа историята на песента “Майчице”, изпълнена от Георги Христов. Обичаният изпълнител му се обадил с желание бардът да напише песен за неговата майка. Михаил Белчев му отговаря, че ще напише песен за своята майка, но Георги Христов да я изпее така, сякаш я пее за своята. Така се ражда песента “Майчице”. Красива история, нали?

- Нека те върна назад в годините. Какво беше детството ти?

- Моето детско царство беше при баба и дядо в едно много красиво село - Елшица, намиращо се много близо до Панагюрище. Там създавах приятелства, играех на криеница, ръбче, стражари и апаши. Имам много скъпи приятели от това време и до днес - Нели, Тошо, Галя, Стоилка, Дима. 

- Вчера беше 15 септември. С какво си спомняш своя първи учебен ден?

- Помня трепета на майка ми и баща ми. Плиснатата пред мен вода за късмет и думите им “На добър час”. Помня големите празнични панделки на сестра ми и училището, което беше точно срещу нас - ОУ “Любен Каравелов” в квартал “Запад” в Пазарджик. Спомням си и думите, с които ме посрещна г-жа Шопова - “Добре дошъл в света на знанието”. Искам да пожелая успех на всички ученици, учители и родители. Поклон пред учителската професия! Гордея се, че сестра ми е учител по български език и литература и директор на училище. 

- Познавам хора, които слушат само БГ радио. Как се задържа вниманието на слушателите?

- С най-добрата българска музика и с великолепните водещи, които радиото има - Богдана, Симо, Цвети, Деси, Данчо Стълбицата. Влагаме много старание и прецизност в доброто съдържание на програмата ни. 

- Предопределени ли са победителите за наградите на БГ радио?

- Победителите за наградите на БГ радио няма как да бъдат предопределени, защото те се определят от слушателите ни. Те посочват кои са любимите им песни, изпълнители, албуми. Церемонията по връчването на наградите на БГ радио се превърна в най-обичаното и чакано музикално събитие както от слушателите ни, така и от музикалните среди у нас. 

- Не те ли изкушава театралната сцена?

- Преди време получих предложение от един брилянтен композитор и талантлива поетеса да се включа в музикално-поетичен спектакъл. Дори направихме няколко пробни срещи и нещата ни се получиха доста добре. Иска ми се някой ден този спектакъл да стигне до публиката. Винаги съм обичал театъра, мириса на сцената и всички характеристики, които носи това изкуство. Като дете играех в театралната студия в Пазарджик с ръководител един от много обичаните актьори в драматичния театър в града - Александър Пасков. 

- Кой е най-тъжният момент в живота ти?

- Бях много тъжен, когато губех бабите и дядовците ми. Заедно с тях си отиваше и детството.

След интервюто в студиото

- А най-щастливият?

- О, раждането на моите племеннички - Нели и Ана-Мария, които вече са световни шампионки по мажоретен спорт. 

- Любимият ти ден от седмицата?

- Понеделник. Харесвам го, защото можеш да завъртиш колелото на седмицата и да направиш големи планове. Дали ще се случат, е друга тема, но обичам плановете и затова харесвам понеделника.

- Кой е любимият ти час в денонощието?

- Късно вечер, когато всички спят.

- Имаш ли неосъществена мечта?

- Искам да водя предаване от различни места по света. Вече имаме покани от българи в Англия и Канада и вярвам, че този момент много скоро ще дойде. Искам да се срещна на живо със слушателите ни в чужбина. Там има много умни, талантливи и будни хора.

- Любимата ти българска песен?

- “След края на света” на Васил Найденов. Обичам тази песен, защото тя ме връща в детството. Текстът е на Богдана Карадочева. Ще цитирам част от текста: “с колене разбити, яхнали звездите, гонехме мечтите все там”.

- И за финал - с коя песен би поздравил в ефир читателите на в. “Над 55”?

- Много обичам хората “над 55”. Вярвам, че на тях дължим възпитанието, опита и интелекта си. Ще ги поздравя с най-новата песен на Михаил и Кристина Белчеви “Бяла любов”. Автор на музиката е Боби Мирчев, а текстът... е твой. В песента се пее “Ела, нечакана моя любов! Нечакана, не нежелана...”

- Наско, благодаря ти, че стана част от семейството на “Над 55”. Рано или късно всички идват в отбора. Чакаме те.

Мариана ДОБРЕВА