Авторът на „Петата ракия“: Общото гробище го „внесох“ от друго село

От известно време пътепис с любопитното име „За петата ракия или колко е хубав животът“ заля интернет пространството. В него авторът разказва за необичайно ведрата си обиколка в Родопите. Там с група приятели, мъжете опознават бита и културата на част от родината си на по чаша ракия.

С питане и до Гоздевица се стига почти на края на света, откъдето може да докоснеш сякаш небето. Докато вървиш по стръмния склон, усещаш как планината те прегръща, а дъждът, който вали, сякаш целува лицето ти.

По време на османската колонизация голяма част от турското население от Анадола е заселено в Родопите с цел да се асимилира българското население. Местните българи са принудени да се крият по трудно достъпни места дълбоко в Родопите, за да спасят живота и семействата си. От това време в Гоздевица разказват историята на двама братя Гудьо и Гоздьо, с чиито имена са наречени две от селищата тук - Гудевица и Гоздьовица.

Екипът на TV7 успя да открие един от героите на разказа – бай Юсеин, както и 81-годишната баба Рукие – една от последните 6 човека, живеещи в Гоздьовица. Жената се похвали с цели петима правнука, а всичките й потомци са в Смолян.

В студиото на сутрешния блок пък самият автор Георги Бърдаров коментира въпроса с религиозното разделение на българите в този край. „Цялото това с разделението е манипулация внушение. Самият аз съм географ, преподавам в Софийския университет, дисертацията ми е в такъв смесен регион – по поречието на Места. На много места съм видял хората да съжителстват заедно, да нямат никакви проблеми. Разделението е изцяло изкуствено и манипулативно и идва отвън“, каза той.

„В тази история за Гоздьовица единственото нещо, което съм привнесъл отвън, е общото гробище. В Гоздьовица не знам дали е общо. Пак в село в Родопите го видях това нещо. Един дядо ми разказа там историята на общото гробище. Но то беше умишлено вкарано в този разказ като внушение, като идея, тъй като по време на Възродителния процес е имало един такъв тъжен акт на унищожаване на мохамедански гробища, препогребване в общи гробища. И това е по-скоро като някаква алегория на това безумие, което се е случило тогава“, обясни той за разказа си, създаден преди цели 8 години.