Баба Стоянка Стойнова от пазарджишкото село Сарая навърши 103 години на 7 април. Разговорът с човек на такава възраст е като пътешествие с машина на времето. Озоваваш се в епоха, когато електрическата крушка е била лукс, телефонът - екзотика, грамофонът - последна дума на техниката, а шевната машина - безценно оръдие на труда. Това разказва "Марица".

Баба Стоянка е родена в далечната 1915-а. Оженила се на 17 години за Петко Стойнов. На младини тя била голяма хубавица. Любовта им е пример за цялото село. За да се съберат обаче, се наложило Петко да открадне своята любима. 

Бащите на двамата се познавали и работили заедно. Петко дори пращал годежари в дома на Стоянка, но баща й ги отпратил, тъй като тя била още малка. След отказа, кандидат-женихът решил да си вземе сам булката. 

Станало като в приказките. През един пролетен ден младата Стоянка тръгнала да носи мляко, а Петко я пресрещнал, метнал я на рамо и я занесъл у дома. Така започнал съвместният им живот, изпълнен с много любов и уважение. 

В дома на съпруга си Стоянка заварила трима роднини на мъжа си, за които тя и Петко трябвало да се грижат. Свекърът и свекървата били вече възрастни и не можели да работят, имали и още двама малки сина. По-малкият брат бил на 6 години и Стоянка го отгледала като свое дете. След около две три години жената вече имала и свои деца - син и дъщеря. 

Младите съпрузи се трудили на нивите, отглеждали и много животни. Младата Стоянка ставала в два часа през нощта, за да омеси хляба и да го изпече. На сутринта се качвала в каруцата и поемала за нивата.

Всички в селото уважаваха родителите ми, разказва дъщеря й Гюргена. Баща ми беше батко на всички, а майка ми - кака. На Петковден баба Стоянка винаги приготвяла печен мисир и посрещала по 50 гости за имения ден на съпруга си. И близки, и съседи завиждали на любовта им.

За своите 103 години баба Стоянка е преживяла много събития. Била е свидетел на учредяването на местното ТКЗС. Мъжът й бил третият, който се включил в земеделското стопанство. Когато закарали собствените им животни в общите обори, жената плакала със сълзи, тъй като преди това смятали да ги продадат, а с парите да си построят нова къща. След това все пак с много усилия успели да си вдигнат нов дом. 

Семейството преживяло и няколко наводнения, тъй като къщата им била близо до селската река. През една от лютите зими огромен леден къс задръстил коритото, водите придошли и наводнили дворовете и първите етажи на близките къщи.

Баба Стоянка отгледала двете си деца Гюргена и Иван. Синът станал инженер. След време  помогнал на сестра си да завърши Селскостопанския институт в София и Хранително-вкусовия в Пловдив. Гюргена се омъжила и живяла в София, а когато съпругът  починал, дошла в селото при родителите си. Само че точно тогава се споминал и баща . Дъщерята поискала да вземе майка си в София, ала баба Стоянка категорично отказала да напусне дома си. И така 27 години вече двете жени живеят заедно и се грижат една за друга. Баба Стоянка се радва и на любовта на две внучки  и двама правнуци от сина  Иван. Едните живеят във Видин, а другите в Пазарджик .

В къщата командва тя, споделя дъщеря  Гюргена. Вече на 103 години баба Стоянка все още е на крака. Винаги държи нещата у дома под контрол и обича да се разпорежда. 

Баща ми винаги я слушаше и уважаваше мнението . Сега тя на мен ми заповядва, а аз цял живот съм работила в "Сердика" в София и съм свикнала да командвам подчинените си, шегува се дъщерята. 

Макар че старата жена вече е поотслабнала и почти не вижда и не чува, не  пие почти никакви хапчета. Обича да похапва мед и сладкиши, приготвя си чай от различни билки и меден прашец. Досега е боледувала само от простуди и грип. Най-сериозното й заболяване било на млади години. Тогава я оперирали от апендицит.

Двете сами въртят къщата

Баба Стоянка и 85-годишната й дъщеря се справят сами с домакинството. 

Съседите от селото ни помагат с каквото могат, защото и аз вече трудно ходя. Всеки месец на 7-ми отивам да взема пенсиите и после пазарувам. През останалото време комшиите ни купуват храна от магазина, разказва дъщеря  Гюргена. 

Кметът на село Сарая Николай Минчев също не отказва да помогне на двете жени. Тази години им нарязал и прибрал дървата.

Въпреки несгодите и трудностите в живота възрастната жена посреща всеки гост в къщата си с "добре дошъл". Тя не пропуснала да отбележи и поредния си 103-и рожден ден. Дъщеря  приготвила почерпка и поканили всички близки. Кметът на селото също уважил празника. 

Когато  казах,че наближава 7-ми, тя ми отговори: “Ще наготвиш и ще поканиш съседите и приятелите“, казва дъщерята Гюргена. А догодина, ако сме живи и здрави пак ще празнуваме, зарича се баба Стоянка.