Попълнете търсена ключова дума или фраза

Бабинден - днес празнуват акушерките

https://blitz.bg/obshtestvo/babinden-dnes-praznuvat-akusherkite_news68527.html Blitz.bg София, България 21 Ян. 2010, 07:27 210 прочита 0 коментара
На 21 януари (по стар стил) празнуваме Бабинден в чест на бабата акушерка в селото.
Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически.<br /> <br /> Съдържа 3 основни елемента:<br /> <br /> Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве. <br /> <br /> Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. <br /> <br /> Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. <br /> <br /> На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата. <br /> <br /> От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ.<br /> <br /> <i>Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на &quot;бабите&quot; - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са &quot;бабували&quot; на родилките. <br /> Този празник&nbsp;идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.<br /> <br /> Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й &quot;полеят&quot;. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите &ndash; да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с &quot;мартеничка&quot; - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: &quot;Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!&quot;<br /> <br /> След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила (&quot;хванала&quot;) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.<br /> <br /> В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща &quot;молитвената вода&quot; при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден &ndash; периодът за пречистване след раждането.<br /> <br /> На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.<br /> <br /> Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като &quot;волове&quot;, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като &quot;влечугане&quot; на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува й се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.<br /> /БЛИЦ</i>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам