Собственици на магазини за хранителни стоки в страната събират дебитните карти на клиентите, които пазаруват на вересия, а след превеждането на заплатите сами теглят дължимите им суми. Пазаруването на сметка се е превърнало в практика не само в малките населени места, но и в бакалиите в столичните квартали, показва проверка на „Монитор”.
Ромите от луковитските села, които получават социалните си помощи по банков път, пазаруват на кредит срещу карта и нейния ПИН код. Социално слабите купуват хляб, алкохол и цигари на сметка, а разплащането става, когато получат държавните помощи. &bdquo;Собственикът на магазина отива до близкия град и тегли парите от картите на длъжниците&ldquo;, разказаха пред &bdquo;Монитор&ldquo; местни жители. Оказва се, че <br /> и двете страни са доволни от схемата, защото ромите не ходят до града, за да търсят банкомат. Търговците пък правят оборот, който не биха натрупали, ако откажат вересиите. Пазаруващите на кредит предвидливо пресмятат какво могат да сложат в торбата за сумата, която получават от държавата. В повечето случаи сметката им надвишава парите в картата, а магазинерите прехвърлят задължението за следващия транш на социални помощи. <br /> <br /> Жители на софийски села също пазаруват на вересия. Основните клиенти в тефтерите на магазинерите са семейства с банкови заеми. &bdquo;Имаме около 10 клиенти, които пазаруват на сметка. Половината от тях са със задължения до 200 лв.&ldquo;, обясни продавачка в селски магазин. В списъка има и няколко семейства, които висят с по 400 лв. Записаните на сметка се издължават веднага щом получат заплата си, но няколко дни след това отново пълнят торбите на вересия. Позволяваме им да пазаруват всичко, но ако достигнат 300 лв., <br /> спираме да им даваме цигари, обяснява магазинерката. <br /> <br /> Подобна е ситуацията и в столицата. Основните клиенти в магазинче в центъра са работещи хора на средна възраст, които се разплащат в края на месеца, когато получат заплатите си. В тетрадката на собственичката на малка бакалия Петя има около 50 човека. 7 от тях дължат над 100 лв., останалите имат малки задължения от по 10 лв. &bdquo;Купуват основни хранителни продукти, без глезотии. В последните 2 години спадна и търсенето на плодове и зеленчуци&ldquo;, отчита магазинерката.<br /> <br /> Пенсионерите не пазаруват на вересия. Ако им се случи да не им достигнат 50 ст., още на другия ден ми ги връщат&ldquo;, обясни Петя. Вече 13 години тя върти собствен хранителен магазин и твърди, че още тогава хората си пазарували на вересия. От началото на 2009 г. обаче броят им се е увеличил. Неведнъж жената е оставала с неплатени сметки. Затова вече давала хляб на вересия само на познати хора, за които е сигурно, че ще се издължат. Заради злоупотреби друга магазинерка Мария също позволява безплатно пазаруване на определени хора. &bdquo;Има едно семейство, което вече втора година пазарува на вересия. В момента дължат 130 лв. и когато могат, си плащат една част от задълженията&ldquo;, обясни търговката. Тя имат около 10 клиенти, които пазаруват на кредит, затова вместо в тетрадка записва длъжниците си на хвърчащи листове. Една част от пазаруващите са строителни работници, които работят в района. &bdquo;Те си купуват хляб, колбаси и вечер, когато шефът им даде надницата, веднага си плащат&ldquo;, обясни Мария. <br />