Общо 292 са скривалищата и противорадиационните укрития на територията на България, показва неофициална информация от институциите. Тези съоръжения са част от т.нар. „колективни средства за защита“ и са предназначени да осигурят укритие на населението при извънредни ситуации, включително при радиационна опасност.
Данните сочат, че в Североизточна България най-добре защитен е Разград, където се намират най-много противорадиационни укрития – общо 21, както и три скривалища. Те са разположени в различни обществени и административни сгради, сред които детски градини, училища, ученически общежития, сградата на общината, болницата, топлофикацията и промишлено предприятие, пише "Телеграф".
Ситуацията в София
В София броят на подобните съоръжения е 52. От тях три са противорадиационни укрития, а останалите са скривалища. Те са разделени в първа и втора категория според техническото си състояние и готовността за използване.
Част от обектите са в добро състояние и могат да бъдат приведени в готовност веднага, ако въздухоснабдителните им системи работят в режим на чиста вентилация. Други са в задоволително състояние и могат да бъдат подготвени за използване в срок до една седмица с минимални финансови средства.
Скривалища има в почти всички райони на столицата. Някои от тях са собственост на МВР, а други се намират в детски градини, училища и различни обществени институции.
Сред сградите с подобни съоръжения са БТА, ЦУМ, „Топлофикация София“, „София Мед“, Софийският университет, Софийската опера и балет, „Софарма“, както и някои министерства и НАТФИЗ. Противорадиационно укритие има и в Банкя – в 78 СУ „Христо Смирненски“.
Укрития в големите градове
Значителен брой скривалища има и в големите морски градове. В Бургас такива са изградени в пристанището, в „Български пощи“, EVN, корабостроителницата, БМФ Порт Бургас, МВР и в редица училища. Четири укрития има и на територията на „Лукойл Нефтохим“ край Камено.
Във Варна скривалища има на летището в Аксаково, на пристанище „Варна-Изток“ и в големите индустриални предприятия в Девня.
В Перник функционират осем скривалища на МВР, три на общината и по едно на гара Разпределителна и на топлофикацията. В Плевен укритията на МВР са девет.
В Пловдив има пет противорадиационни укрития и пет скривалища на МВР. Съоръжения за защита има също в университета „Паисий Хилендарски“, както и в предприятия като „Авионамс“, EVN и топлофикацията.
Скривалища са изградени и в големи индустриални комплекси като ВМЗ в Сопот и „Асарел-Медет“ край Панагюрище.
Занемарени убежища в Пиринско
В Благоевградска област по-големите бомбоубежища са три – едно под парк „Ловен дом“ в Благоевград и още две в Сандански и Петрич. Според информация от Областния съвет по сигурност обаче те не са проверявани от години и са занемарени.
По данни от участници в заседанието преди 1989 г. бомбоубежища е имало и под много от големите заводи в региона. След приватизацията обаче голяма част от помещенията са с променен статут и вече не могат да се използват като укрития.
Планира се проверка и на подземните помещения в училища, университети и други обществени сгради, за да се установи дали могат да бъдат използвани за защита на населението при необходимост.
Ограничен капацитет
В Бургас има 14 по-големи бомбоубежища, разположени основно под училища, жилищни и обществени сгради. Според местните власти състоянието им е задоволително и при необходимост могат да бъдат използвани.
Проблемът е, че капацитетът им е за около 2500 души, което представлява малка част от населението на града.
Малки укрития има и в подземията на много панелни блокове, но в повечето случаи те са превърнати в складове и са затрупани с вещи на живеещите.
Само няколко действащи във Варненско
Във Варна и областта след десетилетия на разрушаване и липса на поддръжка са останали едва осем скривалища, които могат да се използват.
Пет от тях се намират в града – в КРЗ „Одесос“, СУ „Пейо Яворов“, ОУ „Патриарх Евтимий“ и детска градина „Приказка“. Останалите са в „Девня-цимент“, „Солвей соди“ и на летище Варна.
Според действащата наредба колективните средства за защита се поддържат от институциите, на които са предоставени, от кметовете или от собствениците на сградите. Те носят отговорност за техническото състояние, готовността за използване и разходите по поддръжката им.
В същото време информацията за състоянието и поддръжката на укритията в много области не е публична. Очаква се институциите да направят по-пълна проверка и актуална справка за възможностите за защита на населението.
