Мащабът на придвижването на военна техника и хора през последните седмици в рамките на операцията на НАТО за гарантиране на сигурността в Европа - "Атлантическа решимост", изненада доста военни наблюдатели. Не случайно първите реакции бяха, че това е най-голямото придвижване на войски на САЩ в Европа след края на Втората световна война, пише "Сега".
Само преди дни започна прехвърлянето на около 3500 войници (трета бригада) от IV пехотна дивизия от базата "Форт Карсън" в щата Колорадо заедно с 87 танка и 144 БТР-а "Брадли". Вашингтон планира да изпрати в Европа и бойна авиобригада с 10 хеликоптера "Чинук" и 50 хеликоптера "Блек хоук", с общ състав от 1800 души, както и батальон с 24 атакуващи хеликоптери "Апачи" и 400 души персонал от Форт Блис. 

Изненадата дойде не от това, че не се знае къде, как и колко войски ще се разположат през 2017 г., а от това, че НАТО решително демонстрира връщане към корените си - да защитава Европа от външна агресия. 

Ключова роля за това изигра кризата в Украйна. Бързите и добре координирани действия на руските специални части в Крим през 2014 г. и добрата координация от Москва завариха НАТО неподготвено. Това се случи, след като години наред се създаваше усещането, че руската армия вече не е онази армия, от която да се страхуваме, а алиансът трябваше да търси други мисии, за да убеди основните държави в него, че има смисъл от съществуването му.

Кризата в Украйна извади НАТО от тази летаргия и го накара да се върне към корените си, да преразгледа командната си структура, начина за активиране и дислоциране на сили за бързо реагиране, така че да бъдат защитени всички негови членове. Защото в Брюксел се оказаха неподготвени за случващото се в Украйна и някак залисани с Афганистан, Ирак и противоракетната отбрана, бяха проспали трансформацията на руските военни сили в модерни войски, използващи методи, различни от конвенционалните военни действия. Отговорът на НАТО е именно операцията "Атлантическа решимост".

Промените във визията на НАТО за сигурността в Европа започнаха още на срещата на върха в Уелс, която се проведе само месеци след анексирането на Крим. Първата стъпка беше изграждането на изнесени командни центрове в страните от източния фланг.

Такъв беше създаден и в България. Центровете трябва да подобрят координацията в алианса при съвместни маневри, придвижване и разполагане на войски на съюза. Така беше преодолян един недостатък на командването на алианса - тромавите процедури по взимане на решения за изпращане на войски. Оказа се, че въпреки разширяване на Изток НАТО не е адаптирало командните си структури, така че да покрият териториите на новите си членове. Изнесените малки командни центрове поправиха тази грешка.

Започналата тогава операция "Атлантическа решимост" първоначално имаше за цел да приложи принципа от времената на Студената война, който включваше много силно американско военно присъствие в Европа. Първите маневри в рамките на операцията бяха именно в България - учението Saber Guardian'14. В него участваха 550 щатски военни заедно с колегите им от България, Армения, Азербайджан, Белгия, Великобритания, Грузия, Молдова, Полша, Румъния, Турция и Украйна.

Оттогава ученията не са прекъсвали в страните от Източна Европа, включително и маневрите по море. На практика това е начинът да не се наруши споразумението между НАТО и Русия от 1997 г., според което двете страни обещават да не разполагат голям брой войски покрай границите между Русия и страните, членки на алианса. Въпреки че има и обратната теза - че с анексирането на Крим то отдавна е било нарушено от страна на Москва. 

На този принцип ще продължи да действа и през 2017 г. операция "Атлантическа решимост". Разликата е във финансирането, което ще позволи маневрите и придвижването на войски да е доста по-мащабно. Ако през 2016 г. САЩ бяха заделили 768 млн. долара за операцията, то през тази година финансирането е в рамките над 3.4 млрд. долара. В същото време страните от Европа също увеличиха бюджетите си. Така се изпълни една от ключовите цели на Брюксел да бъдат увеличени разходите за отбрана. До преди 2-3 години това ставаше трудно, тъй като повече европейски членове на НАТО не виждаха пряка заплаха за сигурността си и предпочитаха да използват парите за генериране на икономически ръст. 

Какво предстои оттук нататък? Още преди мащабното разполагане на щатски сили в Европа завесата около плановете беше вдигната от командващия Сухопътните войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Фредерик "Бен" Ходжис. На годишната конференция, посветена на американската армия, в интервю за Defense News той обясни, че след като пристигнат на пристанище Бремерхафен, Германия, щатските военни ще преминат през тест колко бързо могат да разтоварят корабите и да достигнат до Западна Полша.

Ходжис прогнозира, че разтоварването няма да бъде най-предизвикателната част, а по-скоро частта с придвижването на оборудването с железопътен транспорт или по магистрала от пристанището. Пристигналата трета бригада ще бъде заменена с нова - Втора бригада от Първа дивизия във "Форт Рилей", Канзас, през септември 2017 г.

Тя ще бъде прехвърлена на няколко други пристанища, за да се изпита способността за разтоварване и събиране на друго определено място, поясни генералът. Той предвижда за три седмици бригадата да достигне до военната база край Дравско Поморске, Полша. Целта е да се постигне желаната бързина по разполагане на войските. Щом бригадата бъде подготвена по отношение на оборудване с муниции, комуникации и камуфлаж, ще разпредели отговорностите с мисията "Атлантическа решимост". Един батальон ще бъде изпратен в балтийския регион - "Атлантическа решимост Север", а друг батальон ще бъде разположен в Румъния и България - 
"Атлантическа решимост Юг". Основната част на бойния състав ще остане в Полша, където се намират едни от най-добрите военни обекти, каза още той.

Полските национални учения "Анаконда", които се провеждат всяка година, през 2017 г. няма да се състоят. Вместо тях ще се проведе учение през юли в България и Румъния. То ще се казва Saber Guardian и в него ще участват повече от 30 хиляди войници от над 20 държави. Saber Guardian ще е свързвано и с военноморското учение Sea Breeze в Черно море. 

Предстоящите маневри, които ще са най-мащабните на Балканите, ще бъдат сходни с тези на учението "Анаконда -2016", което беше най-мащабното в Източна Европа от десетилетия. В него взеха участие 31 000 войници, 3000 бойни машини, 105 самолета и 12 бойни кораба от 18 страни на НАТО и пет държави - членки на програмата "Партньорство за мир". България участва с два изтребителя МиГ-29, транспортен самолет "Спартан" и контингент от 50 човека. Това беше първо излизане на български бойни самолети извън страната от години. Така след като през 2016 г. беше разиграна защита на Североизточния фланг на НАТО, следва да се отиграе същият сценарий и по защита на Югоизточния фланг.