Баневи с кърваво писмо заради голямата опасност и бедственото положение, които дебнат край Девня

Девня, България 02 Март 2017, 20:44 8107 прочита 0 коментара

Семейство Николай и Евгения Баневи изпратиха становище до медиите, в което посочват факти около завода им „Полимери”. Основната причина бе информацията от края на февруари за теч в завода и обявяването на бедствено положение. Ето какво написаха Баневи:

Уважаеми главни редактори и журналисти,

В последната година излязоха серия от публикации, които уронват нашето име и ни представят в негативна светлина с повод и без повод. Свободата на словото е Ваше право, но молим да спазвате и другото правило в журналистиката – да взимате позицията и на засегнатата страна или да й давате възможност за отговор.

Във връзка с тиражираната информация от 28. Февруари 2017 г, че в завод „Полимери” ще бъде обявено бедствено положение поради опасност от изтичане на трихлоретан, бихме искали медиите да знаят истината за ситуацията днес и да си отговорят на въпроса кое доведе до нея?

Ние нямаме достъп до завода от 2012 г, когато той бе обявен в несъстоятелност и в него влезе синдик. По закон задължение на синдика е да отговаря за масата на несъстоятелността. Това му е работата.
Приватизацията стана чрез приватизационен фонд АКБ Форес през 1997 г. Само допреди 10 години, до 2006 г , „Полимери” беше сред 10-те най-големи предприятия в България, монополист в своята сфера. В него от разруха, за която се говори сега, нямаше следа. Днес на мястото на неговата продукция на пазара се настаниха западни фирми, които предлагат същите суровини поне три пъти по-скъпо.
Ние инвестирахме в „Полимери” над 100 милиона евро, например в една чисто нова инсталация за когенерация на газ, която имаше за цел многократно да намали консумацията на електроенергия. След като бяхме изолирани от завода, всичко започна да се руши и разпродава на парче.
Много се спекулира с въпроса защо се стигна до несъстоятелност на завода? Основна причина бе фактът, че НЕК спря плащанията към „Полимери” през 2008 г и постепенно се натрупаха задължения на НЕК към завода в размер на 40 милиона лева. Въпреки нашите усилия преговорите с НЕК И „АЕЦ Козлодуй” не дадоха резултат.
Престъпно бе отрязана жп-линията, чрез която заводът търгуваше и снабдяваше с продукцията на „Полимери” страната и Европа. Трябва да знаете, че тази продукция може да се траспортира изключително със специализираните за целта жп-цистерни. Нашите писма до Бойко Борисов, Цветан Цветанов, различни министри и ДАНС не получиха отговор.
През 2001 г при приватизацията на „Нефтохим” от „Лукойл” правителството на Иван Костов изобщо не отчете, че 60% от производството на „Полимери” е благодарение на доставка от „Лукойл” на етилен по 170 км тръба между Бургас и „Полимери”. Етиленът не може да се доставя по никакъв друг начин, защото е избухлив. Тоест още през 2001 г 60% от производството на предприятието беше преустановено заради недоглеждане в приватизационните договори и взаимосвързаността на предприятията, каквато тя е била при социализма. „Лукойл” не пожела да продължи тази част от дейността си. Ние уведомихме Комисията за защита на конкуренцията, която имаше право да промени конфликтната клауза в приватизационния договор на „Нефтохим”, но тя не реагира.
Независимо от тежките обстоятелства, в които се озовахме, ние създадохме оздравителен план, а след многогодишни преговори през 2011 г подписахме т. нар. „Китайски проект” за инвестиция в „Полимери” от 100 милиона евро. Зад този проект застана банката за експортно кредитиране „Ексимбанк”. Нашият проект бе планиран с инженеринговата фирма „ТСС”. Бизнес планът бе на третата година кредитът да бъде изцяло изплатен, като се предвиждаше да се задоволи 100% българският пазар с хлоралкални продукти, а 30 % бяха предназначени за износ. Ние винаги сме работили с най-голямата фирма в света за търговия с хлоралкални продукти „Трайкон енерджи” и имахме договор за изкупуване на цялото свободно количество, което щеше да остане.
С обявяването на завода в несъстоятелност загубихме не само ние като предприемачи, които искат да работят в България, а десетки фирми и стотици работници, свързани със завода, всъщност цялата държава.
По повод на създалата се ситуация Николай Банев се среща многократно с премиерите Сергей Станишев, с Бойко Борисов и с вицепремиер Даниела Бобева, но никой не се заинтересува от последствията, нито предприе мерки за решаване на проблема.
Ние водим дело във Върховния касационен съд за отмяна на несъстоятелността на „Полимери”, защото независимо от разрухата, настъпила впоследствие, още вярваме, че „Китайският проект” може да се реализира. Но междувременно синдикът разпродава на парче активите на завода. В случай че спечелим делото, ние ще бъдем поставени пред свършен факт.
Впрочем синдикът Иван Балабанов е син на Председателя на Общинския съвет във Варна, Тодор Балабанов... Трябва да попитаме синдика и за огромните пари, които даде за дела и адвокатски хонорари, някои за по 500-700 000 лева. Всъщност какво е спечелила държавата от продажбата на активите след такива разходи за хонорари?
Накрая нека се запитаме – Кой изобщо спечели от унищожаването на „Полимери”? Най-малкото ние имаме интерес от това като собственици, които биха направили всичко, дори невъзможното, заводът да проработи. Очевидно обаче някой има интерес.