48-ият български парламент заседава от 2 седмици – на пръв поглед относително кратко време, но на практика – достатъчно, за да могат да се направят някои изводи за приоритетите му и бъдещата му работа. Това сочи актуален анализ на социологическа агенция "Барометър".

Първите стъпки на българските избраници всъщност се оказаха доста тромави още от преди да удари парламентарният звънец. Докато обществото се вълнуваше от теми като инфлация, цени на енергия, икономическа криза и има ли перспектива да се създаде що-годе работещо мнозинство и правителство, което да почне да решава все по-неотложните проблеми, новите депутати се вълнуваха най-много от това дали руският посланик ще присъства на клетвата им.

И макар въпросът да беше принципен, значимостта, която му придадоха политиците, остана до голяма степен неоправдана в очите на масовия българин, който вероятно за първи път чуваше, че на откриването на Народното събрание изобщо се канят посланици. В съревнованието в това коя политическа сила е по-по-най-евроатлантическа се стигна до идеята при откриването да бъде изслушан Володимир Зеленски – идея, която по-скоро предизвика недоумение сред българските граждани не, защото имат нещо против Украйна и Зеленски, не защото са русофили или подкрепят Русия, а просто защото не разбраха защо чужд държавен глава трябва да открива нашия парламент.

Докато редица анализатори спрягаха какви ли не конфигурации за бъдещо мнозинство – от коалиция ГЕРБ-ПП, до екзотични формации, в които ДПС и Възраждане ще се прегърнат, първата парламентарна сесия започна с фалстарт и попари много от очакванията.

Задължителният по Конституция избор на председател на Народното събрание се оказа сизифовско усилие за парламентарните сили, които отбелязаха рекорд за най-дълго пленарно заседание. Така лелеяното от почти всички мнозинство, каквото и да е то, стига да преведе страната през кризата, се оказа невъзможно – на практика почти всички партии имаха свой кандидат и държаха да е или той, или никой.

Трябва да се отбележи, че макар и да има достатъчно образовани и политически ангажирани българи, които да осъзнават значимостта на ролята на председателя на парламента, един огромен процент граждани не се интересуват и не задълбават в процедурите на работа на Народното събрание. За тях цялата суматоха отново остана не само неразбрана, а допълнително ги отблъсна от политическите сили и политическата система като цяло. Което не е никак добре на фона на изключително ниската избирателна активност при последния вот.

След края на първото измъчено заседание парламентът като че ли заработи. И към момента гласува едно решение и един закон, които прецени за най-спешни и приоритетни – да дадем оръжие на Украйна и да се върне хартиената бюлетина – с гласовете на две на практика противоречащи си мнозинства.

Въпросът за оръжието се дискутира едва ли не откакто е започнала войната и според мнозина е обществена тайна, че такова се изнася за Украйна – през трети страни и добре платено. Това, за което решението на Народното събрание не даде ясен отговор на масовия наблюдател, е какво ще подарим в случая, ако изобщо има какво, и кой ще плати сметката за него.

Последното е болна тема за обществото предвид повсеместната финансова криза и растящата инфлация и невъзможността на държавата да подпомогне адекватно дори най-нуждаещите се – пример са хората в Карловско, които все още са настанени във фургони. Също така в очите на доста българи страната ни и данъкоплатците ни са направили и продължават да правят немалко за Украйна с грижата за многобройните украински бежанци, които прекараха с месеци в хотели край морето и сега ще бъдат прехвърлени за неопределено време в държавни бази.

Като дори базите са невъзможна мечта за средностатистическия български пенсионер. Интересно остава и дълбокото мълчание на българските политици за съдбата на българите в Украйна (ок. 200 000 души) – като се почне от затварянето на българските училища и се стигне до липсата на каквато и да е информация, включително колко са мобилизирани, изселени или са станали жертви във войната.

Темата за хартиената бюлетина също е много обсъждана и анализирана и на фона на все по-ниската избирателна активност, за която вина освен хората имат и машините, връщането на възможността за гласуване на хартия е смислено. Друг е въпросът, че това е поредният парламент, за който една от първите задачи е промяна на изборното законодателство – което на практика е знак, че самите депутати смятат, че не разполагат с дълъг хоризонт за работа.

Показателно е и че всички останали въпроси са оставени от народните представители изцяло в ръцете на служебното правителство – от бюджета до законите от плана за възстановяване.

Същевременно възможностите за съставяне на правителство все още изглеждат доста съмнителни. Ден след обявяване на изборните резултати политическата партия, събрала най-много гласове – ГЕРБ – заяви, че ще създаде контактна група, която да преговаря с останалите парламентарно представени сили.

Групата се оказа от двама души – Росен Плевнелиев и Соломон Паси – и двамата присъствали безспорно в българския политически живот, единият президент през периода 2012-2017 г. – но и двамата без активна политическа роля към днешна дата. На поканата за преговори се отзоваха само ДПС и няколко седмици по-късно единствения спорен резултат, с който могат да се похвалят, е, че ще се състои директна среща между представители на ГЕРБ и ПП. Среща, на която лидерът на ГЕРБ, за добро или лошо, няма да присъства.

Отсега ПП са заявили, че независимо какво ще си кажат няма да подкрепят правителство с мандат на първата политическа сила. Също толкова невероятно е ГЕРБ да подкрепят мандат на ПП. Таят се надежди за третия мандат – но дори и това няма да е възможно без парламентарните сили да прекрачат собствените си червени линии, за да могат да открият някакви общи точки.

Все по-активна през последните две седмици е темата за еврозоната, която ще бъде експлоатирана от отделни крайни политически сили, които залагат на „страха“ – преди от ваксините и маските, сега от войната и еврото. Онова, което остава неразбрано за част от политиците - респективно и за избирателите им, е, че от 25 години България е във валутен борд и левът е обвързан с еврото.

В известен смисъл България вече е в Еврозоната – всяко колебание на европейската валута оказва пряко влияние у нас – но в момента не ползва никакви предимства от нея, като овладяване на инфлацията и подобряване на дълговия профил.

Нека не забравяме, че именно участието в Еврозоната спаси Гърция преди няколко години от много по-сериозна криза. Въвеждането на еврото няма да се окаже толкова драматично, колкото мнозина подозират, поради фиксирания и към момента курс.

Основен ще бъде само емоционалният момент на раздялата с лева – но към днешна дата 19 европейски държави /т.нар. двигател на ЕС- Германия, Франция, Италия, Бенелюкс, Испания.../ успяха да приемат еврото без сътресения и без да загубят и частичка от националното си самосъзнание.