Това е историята на Румен Томов. Той има девет деца, за които се грижи сам. Майката я няма и никой не знае къде е. Къщата, в която живеят,  се  руши, както се руши и семейството им. На прага на пролетта социалните взимат три от децата на Румен, защото, според тях, той не може да се грижи за тях. 
„Дойдоха в петък, 13-и, в 19 часа. Навън беше много студено. От Закрила на детето дойдоха с полиция. Децата започнаха да плачат. Единият полицай ме дръпна и ме събори на земята, започнахме да се борим, все едно арестуват някой виден престъпник. Аз не съм престъпник! Накрая извлякоха децата като кучета, едното беше само по гащички”, разказа Румен пред Нова телевизия.



„Когато излизаше от стаята, 3-годишният ми син викаше на полицаите: не убивайте татко”, добави многодетният татко.

„Единият от синовете ми имаше рожден ден, правеше 17 години. Удариха едното момченце през ръцете, когато посегна да си вземе бонбон от масата. Не мога да проумея защо нещата се случиха по този начин”, добави Румен.

От една година Румен е разведен. Жена му изоставила децата по най-лошия начин. „Тя се скри. Остави най-малките на майка ми. Казала й, че отива да попълни някаква декларация при социалните в Мездра, но така и не се върна. По-късно пред тях съобщила, че се отказва от всичките си деца. До колкото зная, сега е в Мездра с някакъв ром, не е изключено да е по някоя от магистралите. Ако е така, това е много лошо, защото е срам за децата”, каза още Румен.



Той не упреква съпругата си за избора, който е направила, но едно от момчетата й е сърдито.



Две от децата са пълнолетни. Останалите седем гледа с помощ от държавата в размер на малко повече от 500 лева месечно. 

Версията на социалната служба за случилото се във фаталния петък обаче е съвсем друга. Оттам са категорични, че не са прилагали показност. По думите им Румен имал  суицидни мисли. „Казваше, че ако някой му вземе децата, ще посегне на живота си.  Затова поискахме съдействие от полицията”, обясняват от службата в Мездра.



До извеждането на най-малките дечица от дома на Румен се стигнало, защото семейството нямало средства, а хлапетата ходели гладни и боси. Децата на Румен обаче твърдят, че никога не са били гладни. 

Когато подобри хигиенно-битовите условия, когато подсигури храна за децата, те ще му бъдат върнати”, уверяват социалните.