Бащата на "Минута е много": Разузнавах поляци, не българи

Популярният телевизионен журналист Петър Вучков остана крайно разочарован от наличието на името му в черния списък с агентите на ДС в медийните среди. 71-годишният "баща" на предаването "Минута е много" се съгласи да разкрие пред БЛИЦ същността на своето разузнаваческо минало, признавайки откровено, че е бил вербуван в ролята на екскурзовод на полски туристи в България.

"Държа да подчертая, че ако съм поел някакъв ангажимент към службите, това е било през 1957 година. По-късно никой не ме е притеснявал и не съм развивал подобна дейност. Истината е, че ме вербуваха, защото работех сред чужденци - поляци. Бях екскурзовод в Балкантурист. Става въпрос за периода преди влизането ми в Института - бях на 19-20 години и в никакъв случай не съм се занимавал с дискредитиране на сънародници. Имаше един човек от ДС, който обикаляше не само мен, а и всички останали екскурзоводи. Ще обясня ситуацията по следния начин - беше трудно да се откаже", коментира Вучков пред БЛИЦ.

Той не пожела да засяга в подробности естеството на поставените му задачи, но подчерта огорчението си от опетняването на неговата репутация. "Споменаването на моето име в публикуваните списъци го приемам като удар в носа. Изненадан съм, че половин век в някакъв архив се пазят подобни компромати. Аз съм вече на 71 години. Направил съм толкова много добри неща, че тази простотия... Ужасно съм огорчен. Все пак не смятам, че някой ме злепоставя целенасочено, може би просто попаднах в кюпа покрай останалите", завърши Петър Вучков.

Известният телевизионен водещ май е първият, който официално признава за доносническите си функции в миналото. По-рано днес в телевизионния ефир се изявиха други журналисти, включени в черния списък на ДС – Велизар Енчев и Владимир Береану, които категорично отрекоха да са се занимавали с мръсните тайни на колеги, близки и познати.

"Първо, не съм ченге, а съм офицер от Националната разузнавателна служба. Много е важно да се знае, че комисията по досиетата не обявява цялата истина. Моята работа в бивша Югославия беше съсредоточена върху една единствена цел – създаване на българска партия в Република Македония", заяви Велизар Енчев.

В подобен стил се изказа и набралият популярност като водещ на “Частен случай” журналист Владимир Береану. “Станах български гражданин 1980 г. под натиск на баща ми. Тогава имах възможност да замина където и да е, но предпочетох България, където все пак е майка ми. Исках да съм близо до събитията, които се случваха, знаех много добре какво се случва в Румъния. Не съм топил колеги. Бях под забрана, затова не съм си признал до сега", лаконичен бе Береану.

Далеч по-подробно бе обяснението на собственика на “Дарик” Радосвет Радев поред собствената му медия. “Това беше неуспешен опит за вербоване, защото аз отказвах да давам информация за това, за което настояваха тогава службите. Най-малкото заради това, че като достатъчно информирани хора, журналистите отпреди 1988 година знаеха какво се случва. Също така и заради невъзможността или неспособността на част от хората, които бяха вербовани, да изпълняват каквито и да било задачи. Куриозното в тази работа е, че един от аргументите, с които отказах сътрудничество, е, че съм голям карък и не мога да доноснича за никого, се е превърнало в мое агентурно име.

В действителност няма никакъв материал, нито съм давал съгласие, нито съм получавал пари, нито съм писал каквито и да било неща. Независимо от всичко в редакцията на закона наличието на картон е достатъчно доказателство за това оповестяване. След като законът в този си вид е квалифицирал наличието на картон в активно действие, на мен не ми остава нищо друго, освен да си посипя главата с пепел, да стоя в ъгъла”, защити се Радев.
Никола Костадинов, БЛИЦ