“Според мен, ако един чужденец иска да разбере величието на България, трябва да посети Батак. Да, Батак е безмълвната история на един народ, който е пожелал да бъде свободен и е доказал с кръвта си правото да остане свободен.” Жак Горшон - френски писател
Легенда или история. Какво е Батак? Може би едното и другото, защото от голямата история и красотата се раждат легендите. Легенда, създадена от прастарата и неповторима прелест на Родопа планина и обогатявана от вековните борби на юначните му жители. Той е легенда и история, изградена от огън, барут и кръв. 

Името на Батак е свобода. Свобода, изгряла от пепелищата и жертвените клади на героите му. За него е писал Иван Вазов:

“Този град не шуми 
като другите.
В тишината му с
пи подвиг велик.
Тук пеят 
за мир чучулигите,
тук всеки човек 
е войник.”

Някои съвременни опоненти за потушаването на въстанието в Батак се базират преди всичко на това, че Макгахан е писал тенденциозно. Едва ли не е бил подкупен да пише така. Въпросът се поставял едностранчиво само от гледна точка на въстаниците и се пресилват умишлено зверствата в Батак. 

Дали това е така?

Такива опити да се заличи варварството при потушаването на въстанието е имало и няколко години след това. 

В една статия, открита наскоро в “Сборник за народни умотворения” от 1888 г., написана от Христо П. Константинов, са поместени три разказа на турчин и помаци, взели участие в потушаването на Баташкото въстание, както пише той ... “по един варварски рядък в историята начин“. Статията е озаглавена “Чепино”. В нея описва своите проучвания за потурчването на българското население от Чепинското корито. Натъква се на много разкази на участници в потушаването на въстанието в Батак, но решава да помести в статията си само три от тях.

По думите на разказвача, тази новина притеснила големците от Чепино и Доспат. Те запитали Каванозоглу Али - бея на Пазарджик, какво да правят. Той им казал да не се боят и че ще им изпрати оръжие. Мълвата, че батачани ще нападат помашките села, умишлено се разпространява бързо. Нощно време са назначавали съгледвачи да пазят селата от нападение на батачани. По невнимание между селските съгледвачи често възниквали престрелки, а на сутринта се оказвало, че няма и следа от батачани.

След три дни от Пазарджик се завръща дорковчанинът Мохамед ага. Той събрал хората около кафенето на Карана и казал: 

Като въоръжил помаците и циганите от селата, той потеглил за Батак. Там заварили барутинеца Ахмед ага с многобройна дружина от 12-13 села.

Разпределили си позициите около Батак. Ахмед ага започнал преговори с въстаниците, които продължили 2-3 дни. 



На 25 и 27 април се провеждат две исторически срещи. Турските представители идват и поздравявайки войводата, заявяват, че нямат нищо против въстанието и че покорно ще приемат всяко ново положение, стига да не се закачат техните села и челядта им. На пратениците Петър Горанов отговаря: “Батачани са въстанали против турското правителство на султана, а не против мирното турско население. Целта на въстанието е да унищожи досегашното турско правителство, което еднакво притеснява както българите християни, така и простите мохамедани. Батачани не са вече рая. Те са се отказали окончателно от онова подло правило, че покорна глава сабя не я сече, те са провъзгласили своята свобода тържествено с оръжие в ръка, за която са готови да пролеят и последната капка кръв”.

В тези думи прозират мисли от идеите на Левски, приложени на дело в Априлската епопея. Този отговор привлича вниманието на тогавашния младотурски вестник “Йени Истамбул”, а турският анкетьор го цитира в доклада си за Априлското въстание пред Великата порта. Жалкото е това, че тези негови думи са забравени по-късно от турците не само по време на потушаването на въстанието, а и след това до края на Руско-турската освободителна война.

Един ден двама батачани, скрити в една плевня, стреляли по помаците. Те това чакали. Настъпили и овладели покрайнините на Батак. Предложили на въстаниците да се предадат. Те се съгласили. Веднага след като събрали оръжието им, Мехмед ага нарушил дадената дума и започнали да ги колят.

Вторият разказвач костандовчанинът Исмаил Имамов разказва, че с батачани са били в добри взаимоотношения. Затова решили да изпратят група до Батак и да разберат какво става. По пътя ги среща помак от Ракитово, човек на Мохамед ага, и им казал: :

На другия ден в Костандово пристигнал Мохамед ага, той провел разговор с хората, въоръжил ги и ги повежда към Батак.

Третият разказвач, доспатчанинът Ахмед Кьойбашиев казва, че няколко дена преди въстанието един войник в отпуска и един кираджия, идвайки си от Пазарджик, видели, че батачани са въстанали. Те разказали това на Ахмед ага. Той предупреждава властите в Неврокоп за въстанието в Батак. 

Оттам му отговорили уклончиво, защото Батак бил към пазарджишката кааза. Тогава той започва да се разпорежда самостоятелно. Изпратил хора до околните села и събрал внушителна сила. В околностите на Батак пристига заедно с чепинци. Когато батачани поискали примирие, той се съгласил срещу 200 лири и предаване на оръжието. Голяма част от батачаните отказват да си дадат оръжието. Не спазвайки обещанието да се оттегли, Ахмед ага нарежда да се унищожи селото.

От тези разкази може да се направи извод, че околното местно население е било манипулирано и насила заставено да вземе участие в потушаването на въстанието. Някои от разказвачите са се насълзявали, когато са разказвали спомените си. 

Коментарите по разказите на тези участници са неуместни.

Ангел ТРЕНОВ, София
/в. "Над 55"/