Баташкото клане е на корицата на януарския брой на сп. Military History. Заглавието е “Лицето на злото”. Вътре на един от най-мрачните моменти от историята ни са отделени 7 страници. Автор на материала, който подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариъс Макгахан, е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College и автор на 10 книги.
Интересно е как американски историк интерпретира този момент от българската история. 

“Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България.

Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни.

Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдул Азис избиват над 15 хил. българи...”, пише той.

Според автора, въпреки че “Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини”. Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация.

Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски.



Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в “Дейли нюз”.

“Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в “Дейли нюз”, неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България”, пише Селсър.

Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: “Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други... освен от самите турци”.

През 2007 г. в България се разрази раздухан скандал около “Митът Батак” - проект на изкуствоведката Мартина Балева и историка Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет. Темата възбуди т.нар. патриотична общественост, като се заговори и за опит за изкривяване на историята.

В основата на изследването на Балева беше картината на полския художник Антони Пьотровски “Баташкото клане”, рисувана през 1892 г., т. е. 16 години след Априлското въстание.