Общо 88% от родителите осъзнават, че шамарите са неефективно възпитателно средство, но голяма част от тях продължават да ги прилагат. Въпреки че използването на физически наказания намалява през последните 5 години, около 2/3 от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики към децата си, като изолация в стая, ненамеса при опасност от нараняване и причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза.

Това каза Славянка Иванова от агенция "Ноема", представяйки данни от национално представително проучване на агенцията по поръчка на Националната мрежа за децата. В него са участвали родители, млади хора, които са бъдещи родители, и деца. Изследването представя и сравнителна информация с данните от проучване, направено преди пет години от агенция ЕСТАТ, уточнява bTV.

Най-често родителите използват телесни наказания по емоционални причини, когато се почувстват безсилни и се срамуват, че са изгубили контрол върху възпитанието на детето си и не разбират неговото поведение, коментира Иванова.

Тя каза, че според изследването поне 2/3 от родителите някога са използвали телесно наказание към децата си, дори само един път, а около 1/4 от родителите използват редовно – поне един път седмично, някакъв вид телесно наказание.

Най-разпространеното телесно наказание у нас от страна на родителите към децата им е удрянето на шамар.

Славянка Иванова коментира, че телесните наказания, прилагани от родителите, не са в резултат на агресия, а са "израз на загрижеността на родителите за бъдещето на техните деца".

Около 30% от родителите споменават гняв и обида, като причини за прилагането на телесно наказание, показват данните от проучването.

Все повече родители обаче осъзнават вредните последици и оценяват негативно прилагането на телесни наказания към децата. Тревожен е фактът обаче, че "твърдите" привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещите родители.

Изследването потвърждава, че в училищата има случаи на различни видове насилие, като 41%  от родителите споделят, че децата им там са били потърпевши от вербално насилие; 22% – свидетелстват за телесно наказание, като удар или причиняване на болка, а 14% – за практики на игнориране.

Проучването установява, че има чувствително повишаване на нивото на тревожност сред родителите и младежите през последните пет години. Ако през 2013 г. хората, които са оценявали своето населено място, като "най-безопасно" или "по-скоро безопасно за деца", са били около половината от анкетираните, а днес те са около 40%.

Преди 5 години агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност за децата от родителите им, заедно с разпространението и злоупотребата с алкохол, цигари и наркотици.

Според проучването общуването на родителите с децата се превръща във все по-голяма ценност, но и все по-остро се усеща нейният дефицит.