Коментар на водещата Илиана Беновска в предаването „Беновска пита“:
 
Чествахме 30 години от старта на демокрацията в България.

Да – пътуваме и живеем в пазарна икономика, протестираме и правим избори, така наречените „социални мрежи“ са сцена на себе изява на всеки, ядем, пием и шофираме световни марки.
 
Но – не се ли изгубихме в много „пътища“ пред нас, в партийните „мазни“ борби за власт, в настояването да взимаме много пари , но малко и неквалифицирано да работим, сред фалшивите хейтърски профили, във вулгаризацията да „преведем“ историческата реч на Иван Вазов в „Под игото“?
 
Не „забравихме“ ли родния си език, не загубихме ли традиционната си българска ценностна система, не сме ли в морален разлом от езика на омразата?
 
Хайде, днес, да потъгуваме за Ламбо. Отиде си една поредната епоха на красота. Ето какво сподели той на 11.12.2016 г. в „Беновска пита“:
 
Илиана Беновска: Кое трябва да ви сплоти вас, политиците и около каква ос на смисъла за България трябва да се случи това? Много разделителни линии си поставяте, кое ви събира?
Стефан Данаилов: Аз съм противник на разделителните линии, защото не се знае утре какво може да се случи и когато сме много крайни, на моменти гаднички, в отношенията?
 
След това, аз не знам с какви очи трябва да се погледнем, за да правим нещо общо? Защото, ако ти прави впечатление, всички политици казват как трябва да има обединение на нацията, как трябва да сме единни, как това, как онова.
 
Илиана Беновска: Да, така е!
Стефан Данаилов: Да, така е, ама сега аз ще те плюя теб непрекъснато и след това ще ти кажа – слушай, хайде, да отидем на кино заедно!
 
Илиана Беновска: И да си държим ръцете ли?
Стефан Данаилов: Да си държим ръцете и да си ядем пуканките! Няма как да стане и това мисля, че е основната грешка на нашите политици, тъй като аз не се считам за такъв. Но, мисля, че един ден ще дойде време, ще дойде време.
 
Виждаш какви са реакциите на обществото, колко все повече хората губят доверие в българските политици - дали е елит, дали не е елит - и това е много опасно, защото може да стане другата част, която съвсем да разтури държавата. И аз мисля, че едно от нещата, които може би ще ги укроти, е това.
 
Сега, нека, да не бъде като опасност на трите милиона или двата милиона хора, които мислят другояче, но това мисля, че ги респектира, няма да се забрави лесно.
 
Илиана Беновска: Какво ще призовеш българите, каква е най-голямата им отговорност, която да знаят, че не могат да я възложат на управляващите, а трябва да я понесат самите те?
Стефан Данаилов: Виж какво, това е… стана истина, че кой каквото прави, за себе си го прави. Значи ние българите сме много интересни хора ...Но въпросът е, че ние все чакаме някой да ни помогне, да ни свърши работата и от това си патим, така е било цял живот. Все някой да ни помогне.
 
Ето и сега, дали са американци, дали са руснаци, па Европа, на не знам си какво. Общо взето винаги сме били зависими. Аз не обичам да бъда зависим и в живота си - освен от моята съпруга Мария - не съм бил зависим от никой друг!
 
И това, което пожелавам, е да не си задаваме този въпрос „защо?“, защото този въпрос „защо?“ ни води много проблеми. От това ставаме все по-подозрителни, а колкото един човек е по-подозрителен, толкова повече му пречи да мисли и да възприема света.
 
Но, тъй като съм от оптимистите, аз вярвам, че дали с политици, дали без политици ще се случат хубави неща за България! Не може да бъде всичко лошо! Тази сутрин отварям телевизора, жестока катастрофа край Хитрино, викам си – ей, нещо се случва пак около Коледа.
 
Илиана Беновска: Дай да те цункам по челото за финал!
Стефан Данаилов: Цункай ме!
 
Илиана Беновска: И да кажа на твоите студенти за финал, да запомнят, че това е сигурно най-хубавата лекция, която са чували от теб! Да знаете, попаднали сте на Човека, с главно Ч!
 
Кое е по-важно в ценностите ни - Тръмп прие Борисов, Радев подписа Гешев, а Ламбо си отиде?
Аз съм Беновска. И питам.