Веднага след деня на апостол Филип – 14 ноември от 15 ноември започват Коледните пости, предхождащи празника Рождество Христово. Постът е установен сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

 40-дневният Коледен или Рождественски пост завършва на 24 декември - Бъдни вечер. Той е вторият по своята продължителност след Великия пост.

Рождественският пост е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския или Петровия. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост. Той наричан също "Четиридесетница на апостол Филип", тъй като се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември.

Утвърждаването му е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Исус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост от 20 до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни /без сряда и петък/ се разрешават безгръбначни животни /охлюви, миди, октоподи и други/, които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение.

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

На 15 ноември почитаме паметта на Свeтите мъченици Гурий, Самон и Авив

Свети Гурий и Самон, пострадали в град Едеса във време на гонението при Диоклетиан (царувал 284-305 г). Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред.


По време на своите страдания те молели Господа за помощ: "Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!"

Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.

След няколко години, при император Лициний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на свети Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на тримата свети Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса.