Възможно ли е чакалнята на Централна гара да побере 8 жилища заедно с цялата им покъщнина? Оказва се, че да. Ако човек се озове в мразовитото помещение след 7 вечерта, ще стане свидетел на миниобщество от небръснати, некъпани и навлечени с всевъзможни дрипи човешки същества. Да се почувстват хора, те и бездруго отдавна не мечтаят, пише "Марица"


И тъй като са без покрив, всеки от тях е окупирал пейка и я е превърнал в дом. На нея седи, лежи, спи, пие сутрешното си кафе, чете вестник, храни се - изобщо живее. 

Осем пейки - осем стаи в хотел „Централна гара”, както обичат да се шегуват хората без покрив. А вечер в чакалнята те са повече от пътниците. Един се грее с чай и свива цигара, друг подремва, увит в одеяло. Трети кръстосва помещението, за да усети най-после премръзналите си крака. Има и една жена. Разхожда се и чете таблото с обяви, гледа сърдито и се кара с останалите - все са  криви. „Не е добре, горката”, клати глава 86-годишният бай Георги, който е старшият на групата. 

Организирал е домакинството си на металната скамейка в десния ъгъл на чакалнята. Пейката му служи за легло, маса, гардероб и килер. Използва я и за кабинет, в който пише и чете. „Стаята” му е с прозорец, гледащ към влаковете на перона. А на перваза е мокрият бар, на който бездомникът е подредил безалкохолно, мляко, чай с уиски - против болки в стомаха, и минерална вода. Ако температурата не беше минус 5, в импровизирания му апартамент би имало дори подобие на комфорт. 

„Като кучета сме. Тук отопление не е имало от времето на соца. Температурата е колкото навън. Само дето сме на завет”, резюмира обстановката бай Георги. Допреди години възрастният мъж работел като огняр по почивните станции в Китен. Една по една обаче базите минали в частни ръце и той останал без работа. Прибрал се в Пловдив, но му откраднали чантата с всички пари и документи. Така, без средства за квартира, бил принуден да се нанесе на гарата. 

Той е убеден, че дори хората с минимална заплата не знаят какво богатство притежават. „С 350 лева може да се живее царски. Покрив, топлина и храна - какво друго му трябва на човек”, размечтава се бездомникът. 

„Повечето от нас са без лични карти. Откраднати са или изгубени. А без документи няма как да бъдем настанени в приюта”, кахъри се мъжът. Съседът му по пейка, който също е Георги, но по-млад, живее на гарата от 16 години. През мразовитите зимни дни е погребал не един и двама приятели. „Последният случай беше преди няколко седмици. Отиде си човекът на пейката - от премръзване. А не беше много възрастен”, въздиша Георги номер 2. 

Те, заедно с останалите обитатели на чакалнята се радват като деца, когато влизат мъж и жена, нарамили огромни торби и кашони с дрехи и обувки. Оставят „стоката” пред една от пейките и модното ревю започва. 

„Този пуловер е като нов. Виж как добре ми стои”, хвали се брадясал екземпляр. Истинският цвят на лицето му остава пълна загадка под пластовете мръсотия. Двамата адаши дефилират с шапки и шалове, а комшията им по пейка си е харесал топло яке.